Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Юлия Попчева:

Откриваме националното знаме на невероятни места

Снимка: nie-bg.com

Виртуална изложба, подготвена от екипа на проект “Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, представя начините на употреба на българското знаме. Подбраните от екипа фотографии се стремят да разкажат за употребата на националното знаме в официален и ежедневен контекст.

В търсене на отговори на въпросите – дали и в каква степен българите свързват флага с националната си принадлежност, какво е мястото на трикольора в бита и празничността на сънародниците ни в родината и зад граница, всяка снимка продължава нишката на разказа от предходната.

Темата коментира в “Нашият ден“ Юлия Попчева, докторант и връзки с обществеността в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН:

“Надявам се да накараме хората да се замислят до каква степен е проникнало в бита ни нашето знаме, в дома ни и празничността ни.

Откриваме националното ни знаме на невероятни места. В официалното му употреба го срещаме пред всички важни за българина здания, важни и за културната ни идентичност като нация.

Извън тази официална употреба обаче го намираме в много домове, по фасадите на жилищните блокове, откриваме го в надписи и символи, откриваме го нарисувано дори на автобусни спирки.

Това ни провокира да си зададем въпроса – доколко мястото на флага ни е навсякъде и трябва ли да имаме критично мислене за това къде го поставяме?
 

Защото, ако то присъства на футболната топка, която подаряваме на сина си, за да се развива в него едно патриотично чувство и отношение към символите на българщината, то виждаме и електрически табла, на които има такова знаме, виждаме дори олющени фасади, изрисувани с него. Трябва да се отнасяме критично към това как употребяваме националните си символи.“

В социалните мрежи

“Много често флаговете се ползват и за изразяване на политическа позиция, но те се ползват и за изразяване на много силна принадлежност, която невинаги може да се разглежда и с позитивен знак.

Бих казала, че българското знаме и всеки един флаг би трябвало да се ползват внимателно, защото то е символ на всяка държава, която е избрала именно него по една или друга причина.

В българския случай флаговете се използват не само с желание да се изрази патриотизъм, но понякога се използват и с цел провокация.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимка: nie-bg.com


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо автентичността в риск е риск за идентичността?

Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..

обновено на 30.05.22 в 12:31

Автентичност в риск – бутафория или наследство?

Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..

публикувано на 26.05.22 в 15:42

Светите братя Кирил и Методий или митовете и истината за буквите

В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Мощи на Светите..

публикувано на 23.05.22 в 11:39

Истината за буквите

В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..

публикувано на 19.05.22 в 10:35

Българските музеи се спасяват сами – защо и как?

Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..

обновено на 16.05.22 в 12:49