В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите?
Това са само част от въпросите в третата от поредицата майски срещи в ефира на програма "Христо Ботев“ с участието на: проф. д-р Славия Бърлиева и д-р Евгени Зашев от Кирило-Методиевския научен център при БАН, писателя Михаил Вешим, Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров – ученици от Националната гимназия за древни езици и култури.
“Кирил и Методий са в основата на много идентичности – и на културната, и на религиозната. Те са били използвани като основа за създаване на идентичност в критични ситуации от много народи, главно славянски, във времена на големи политически трусове, във време на разпад на големите империи. Кирил и Методий излизат и като основни символи на национална идентичност“, казва в “Нашият ден“ проф. д-р Славия Бърлиева и допълва:
“Те са били понякога присвоявани от различни общности и народи. За българите обаче връзката с Кирил и Методий и тяхното дело е нещо много старо, изконно, което е било символ на подкрепа в тежки времена. По времето на налагането на християнството например, по време на унищожаването на нашата държава под чуждо владичество, по време на Византийското робство, при създаването на Второто българско царство, а по-късно и в борбата за възстановяване на Българската църква.“
“Много от нещата, които се извършват като научна работа, не могат да бъдат представени, защото са дълги, времеемки и скучни. За да се достигне до извода, че едно произведение принадлежи на старобългарски автор, се работи в продължение на години, за да се каже едно изречение. Ние в Кирило-Методиевския център напоследък се стремим да се отворим максимално към това, което се нарича българска общественост в най-широкия смисъл на думата, и в частност към българското образование. В рамките на големия консорциум “Наследство“ БГ създадохме един образователен цикъл, интерактивен, базиран на нашата образователна платформа, който кръстихме “Кирилометодикон“, в който се постарахме да обхванем всички възрасти, казва в “Нашият ден“ д-р Евгени Зашев от Кирило-Методиевския научен център при БАН.
“Направихме анкета и проучихме нуждите на учителите от българските училища в чужбина и създадохме един цикъл от 10 кратки епизода по Кирило-Методиевистика във видеоформат, които преди дни буквално подарихме на нашите училища в чужбина.“
Той посочи още, че е създаден продукт, свързан с Кирило-Методиевистиката, за училищата в България, както и за докторантите у нас.
“Направили сме едно специално приложение на в. “Стършел“ по случай честването на 24 май с помощта на “Наследство БГ“ – един несериозен поглед към делото на Кирил и Методий, съобщава в “Нашият ден“ Михаил Вешим, главен редактор на вестник “Стършел“, и разказва повече за това как са били изобразявани братята Кирил и Методий от карикатуристите в различните епохи:
“Преди 9 септември те са с ореоли. След това, когато новият в. “Стършел“ започва да излиза, вече няма. По едно време даже Й на Методий изчезва, за да е по-близко до народа.“
Чуйте от пълния запис на дискусията в звуковия файл, какви въпроси на участниците зададоха учениците от НГДЕК – Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров – и как им отговориха специалистите.
Фейсбук страницата на Наследство БГ
Фейсбук страницата на Регионален исторически музей - София
Фейсбук страницата на Национален политехнически музей
Фейсбук страницата на Националния природонаучен музей
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са само част от въпросите, които ще дискутират във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев": доц. Венета..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
