Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арх. Цветомир Ценков:

Миналото на града не е проблем, а богатство

Цветомир Ценков
Снимка: Аделина Андонова

„Историческият център на един град не може да бъде превърнат в музей, но може да остане, както е в повечето случаи, произведение на изкуството, а за запазването му като произведение на изкуството отговаря научен подход – реставрацията“, пише в далечната 1962 италианският теоретик на изкуството Карло Джулио Арган, който е бил и кмет на Рим.

Как работи реставрацията и урбанистичната консервация в градски условия? Как трябва да пазим историческото наследство, без да го мумифицираме?

„Ценен е комплексният подход. Има живот, има движение, има динамика, идват нови хора, с ново виждане. Обектите търпят промяна и промяната не бива да ни плаши. Тя може да придаде нова стойност на квартала и на града и когато е премислена, когато има функция и форма, тогава става притегателен център.

Важното е, че наследството не е проблем, защото миналото не е проблем, а потенциал.

Урбанистичната консервация няма за цел да спре развитието на града, тя твърди, че добрият подход не е да се спасява една сграда сама за себе си. Защото всяка сграда работи във взаимодействие със средата, в която се намира.“

Кое смятаме за ценно от миналото на един град и как трябва да го съхраняваме – чуйте разговора с арх. Ценков.

Арх. Цветомир Ценков е докторант към катедра „История и теория на архитектурата“, УАСГ – „Интегриране на археологическо наследство в съвременна градска среда“. Той има опит в областта на устройственото планиране и архитектурното проектиране. Арх. Ценков е сред активните млади специалисти в областта на опазване на архитектурното наследство в България.

Снимка: Аделина Андонова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37