Дивата котка е била доста разпространена в земите, населявани от славяни, и е била наричана с думи, които с времето са се изгубили. Одомашненото животно е внесено по-късно заедно с латинското си име „катус“, заето в праславянския като „катъ“. Твърди се, че то е било част от атрибутите на цивилизацията и лукса. Интересно е и че името на мъжкото животно „кот“ е по-старо от наименованието на женското и дори е служило за название на вида. С времето обаче това се променя и днес се налага да уточняваме, че домашната ни котка е котарак.
Тъй като наименованията на домашната котка принадлежат към архаичната базова лексика, те не се отличават с голямо разнообразие. Свеждат се до две групи – с корен „мач“ и „кот“. Ако се погледне лингвогеографската карта на славяноезичния свят, се забелязва много ясно очертана граница между езиците и диалектите, в които е застъпена едната или другата основа. Само в няколко славянски езика, между които и нашият, присъстват и двете, при това също много категорично разпределени в източните и западните говори. В западните български диалекти продуктивният корен е „мач“, а в източните – „кот“.
Разнообразието идва от различните наставки и особености на изговора. Мачка, маче, мачок, мачарок, марок, марлок, мачор, матарок срещу котка, котак, котурак, котор, котунек, коте, котомак. А най-разпространеното, включително и в книжовната българска реч, наименование „котарак“ всъщност било създадено в литературата за деца, разказва доц. Илияна Гаравалова от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, част от екипа, който ангажиран да попълни бялото петно на мястото на българското езиково землище в Европейския лингвистичен атлас.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg