Нежна династия: Елена Стоянова и Александра-Йоана Александрова

В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна колоратурка, ярка актриса, харизматична личност, красива жена и прекрасна съпруга и майка, е в студиото заедно със своята дъщеря – младата певица и актриса Александра-Йоана Александрова.

Александра-Йоана е израснала в Германия, живее в Австрия и играе в мюзикъли, предимно в немскоезични театри, но и в други европейски държави като Дания например. През октомври на церемония в Берлин Александра беше удостоена с Наградата на Германския музикален театър за 2024 г. в категорията "Най-добра актриса в главна роля" за ролята на Мария Стюарт от новия мюзикъл "Кралиците" на Хенри Мейсън и Томас Цауфке, който третира популярния сюжет за отношенията между владетелките, братовчедки и яростни съпернички Елизабет Първа Тюдор и Мария Стюарт. Световната премиера на "Кралиците" беше през февруари 2024 г. в Landestheater Linz. Ексклузивно в ефира звучат фрагменти от записа на тази съвсем нова творба, предоставени от Александра-Йоана, както и сцени от мюзикъла "Дракула" на Франк Уайлдхорн, Дон Блек и Кристофър Хемптън от спектакли на Театъра в Улм, състояли се през юни 2021 г.

Елена Стоянова припомняме с коронните ѝ партии – Царицата на нощта от "Вълшебната флейта" на Моцарт и Шемаханската царица от "Златното петле" на Римски-Корсаков. Студийният запис на "Златното петле" е осъществен в началото на 90-те години на ХХ век от солисти, хора и оркестъра на Софийската опера под палката на Димитър Манолов. Този диск се появява след като френски импресарио избира Елена за партията на Шемаханската царица в зрелищна постановка на "Златното петле" в парижкия театър "Шатле", осъществена от японски режисьор с елементи на традиционния театър кабуки. Следва реализацията в Софийската опера на Димитър Манолов и Вили Цанков, възторжено аплодирана не само у нас, а и в Германия. Записът на "Златното петле" излиза на пазара през 1992 – годината, в която се ражда Александра-Йоана, а аз съм любопитна дали Елена Стоянова, докато е носила под сърцето си дете, е предполагала, че дъщеря ѝ ще последва нейния път:

Е. Ст.: Не. Никога дори не съм мечтала тя да бъде като нас със съпруга ми, да следва нашите стъпки, никога! Аз и друг път съм казвала в интервюта: аз не мечтая, нямам такива мечти – да отида да пея в този голям театър, или в онзи. Просто нещата се случват. Никога не съм мечтала. Така че исках само да е много красива! Това си спомням, че девет месеца само се молих: "Господи, искам да е много красива!" – не знам защо. И така я сънувах… И както казват хората - да, вярвам им, че е красива. Господ е чул молбите ми.

Цв. Т.: Бащата на Александра е балетен артист, много известен солист и хореограф, майката – оперна звезда, колоратурен сопран. Все пак, предполагам, че сте насочили детето от самото начало към някакви изкуства. Кое беше първото, към което я насочихте?

Е.Ст.: Първото е балет. Тя от двегодишна танцува балет с баща си. Участваше във всички класове, на които той преподаваше. И е страхотна балерина! Тя също е прекрасна оперна певица. Пее опера великолепно и всички се учудват: "Къде си учила?", а тя всъщност слуша мен, аз разбира се ѝ давам някакви насоки, но тя го носи, абсолютно. Но да издам една тайна. Тя каза: "На мен ми е скучно да пея опера като при вас. Аз искам да правя много други неща на сцената – като танц, като драма, всичко съчетано едновременно". И затова просто тя си реши сама, че това би ѝ напълнило отвсякъде съществото – да бъде в мюзикъла, да прави всичко едновременно…

Питам Александра не е ли все пак чудовищно натоварването в този толкова труден жанр – мюзикъла.

А.А.:  Абсолютно. Абсолютно, това въобще не може да се оспори и аз също съм играла по осем спектакъла в седмицата - 13 месеца, едно след друго, повече от една година. Няколко пъти съм го правила, това са големите продукции на Stage Entertainment… продукции, които се играят цяла година между шест и осем пъти в седмицата – едно и също представление. Но това може би по-скоро е физическо натоварване, след известно време вътрешността и психиката ми започва да скучае. Защото става един автоматизъм и започна да ми липсва креативитета и развитието в изкуството. Наистина започваш да натискаш в 19.30 едно копче и го изключваш в 22.30 вечерта... Докато в репертоарните театри, в които съм ангажирана в момента като солистка, се играят между четири и пет продукции на година. И съответно може да ми се случи да играя на седмица пет различни спектакъла, което, разбира се, е друг вид натоварване – и физическото, но най-вече умственото, защото трябва да помним толкова много текстове, толкова различни роли… Както майка ми каза за операта. Аз може да съм казала, че само опера да пея ми е скучно – да, обаче и без това също не става някак си. Защото "Фантомът на операта" също се пее по класически начин. Или най-добрият пример е "School of Rock" – мюзикъл, в който главната роля, която аз играх, е Розали Мълинс. Тя след първото действие пее Царицата на нощта чисто класически и във второто действие получава вътрешното развитие на персонажа си и тогава започва да пее рок балада. Съответно в един спектакъл трябва да може да се изпеят двата стила...

Предполагам, че артист като Александра има силна воля?

А.А.: Да! Абсолютно – аз съм Козирог. Без тази воля може би нямаше да съм там, където съм, защото нашият т.нар. шоубизнес е много, много труден. Има огромна конкуренция: за всяка роля има между 1000 и 1500 кандидати. Има винаги минимум три тура на кастинг за роля. Нито една роля не се дава просто защото познаваш някого, някой те е харесал, или заради контакти. Няма такова нещо – винаги е с кастинги и съответно това коства много нерви, много труд, много воля и много дисциплина… В големите продукции е така. И на Уест Енд в Англия е така, и на Бродуей в Америка – там даже нямат право на почивки и застраховки, всеки се бори от сутрин до вечер. При нас, ако си на свободна практика, също е така. Ако си назначен поне имаш лятна ваканция, но борбата наистина е голяма. Говоря не само за Германия, защото работя и в Дания, Австрия, Швейцария. Навсякъде, където мюзикълът, чистият мюзикъл, е от професионална гледна точка приоритет и се прави само това – това е наистина едно от най-трудните изкуства.

А.А.: Не, единствено името ми. Често казваха, че е много дълго, не може да се вмести в програмите, плакатите. Няколко продуценти искаха да махна Йоана, защото звучало по-артистично Александра Александрова, но майка ми ме е кръстила така, защото съм родена на Ивановден – 7 януари. Така че съм дошла с това име и написано с тире, това е едно цяло име: Александра-Йоана. И си държа на името. Не смятам, че трябва да крия, че съм от България. С окончанието "-ова" личи, че не съм от Германия, но аз не се срамувам. Горда съм, че съм българка и се чувствам такава, навсякъде казвам, че съм от България… Вкъщи само български говорим, няма как да не се чувствам българка…

Майката добавя:

Е. Ст.: Благодарна съм на съпруга ми! Когато заминахме за Германия Александра беше на годинка и половина и малко по-късно тръгна на немска детска градина. Когато се връщаше вкъщи от градината започваше да ни говори на немски. И той каза: "Запомни, когато прекрачиш прага на дома ни, се говори само на български!". На нейните опити да продължи на немски, той казваше: "Не, не те разбирам. Ако ми го кажеш на български, ще отговоря!". Тя никога не е учила в българско училище, но пише и чете прекрасно на български, говори без акцент. Никой не може да повярва, че това дете не е било в България на училище. Разбира се, ние си правехме двете диктовки – аз ѝ диктувах на български и поправях грешките ѝ, а тя ми диктуваше на немски и поправяше моите. Това за мен е гордост, защото има много българи, които вече не говорят нашия език там – срамуват ли се, не знам. Или с жесток акцент говорят – нарочно ли е? Мисля, че е нарочно, просто правят театър. Не може да отидеш на специализация в Италия за една година например и да се върнеш и говориш с акцент, при условие че до тази година си живял в България…

Още за семейството, образованието, театъра, ролите, срещите и плановете на Елена и Александра можете да научите от звуковия файл. Заради съображения, свързани с авторските права на изпълненията, цялото предаване може да се чуе в рамките на следващите 7 дни.