Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учтиви… ама не твърде

Снимка: Даниела Константинова

Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма.

Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела Константинова, преподавателка по словашки език във Великотърновския университет. Тя събира надписи от малки търговски обекти в три български града – София, Велико Търново и Враца. Уточнението е важно, защото, за разлика от големите търговски вериги, които имат стратегия на общуването с клиенти, тук се проявява личното „творчество“ на собственика или служителя. Доц. Константинова сравнява речевия етикет и спазването му у нас и в Словакия.

Както можем да предположим, родната картина е доста по-пъстра и често излиза извън нормите на общуване в публичното пространство. Освен опитите за оригиналност прави впечатление и откровената грубост, заповедност, изобилието от възклицателни, подчертавания, оцветяване и други начини за привличане на вниманието (правописът и пунктуацията в случая не се коментират).

Естествено и при надписите се забелязва влиянието на английския език. Особено в столицата много често се поставят готови стикери на английски, някои от посланията пък са буквален превод от световно доминиращия език.

Изследователката напомня, че усещането на собствениците и служителите в малки търговски обекти, че са в правото си да напишат и поставят всичко, което им хрумне, не създава добро впечатление и нерядко може да се причисли към проявите на вербална агресия.

Чуйте подробности в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Израелският опит: Как пустинята стана оазис

Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..

обновено на 21.01.25 в 14:20

Зад всяко бебе – баба...

В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..

публикувано на 21.01.25 в 13:11

В Аржентина има професия "отваряч на врати"

Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..

публикувано на 21.01.25 в 08:05

Останки от римски военни съоръжения от I век откриха в Лом археолози

При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически..

публикувано на 20.01.25 в 10:40

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35