По време на заседанието на Учредителното събрание на Княжество България, състояло се на тази дата във Велико Търново, проф. Марин Дринов предлага за столица на България да бъде избран град София. И предложението се приема. По онова време проф. Марин Дринов е виден представител на българските просветители и активен общественик. Той е един от съучредителите и първи председател на Българското просветно дружество – днес БАН, а също участва и в съставянето на Търновската конституция. На него е възложено ръководството на отдела за народното просвещение и духовните дела, в състава на Временното руско управление на България.
По повод 3-ти април 1879 г. – датата, на която град София е избран за столица на страната – гости в предаването "Европейски паралели" са инж. Борис Чилев, заместник-директор и Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“ от Регионалния исторически музей - София.
След поредица от промени в името на града – Сердика, Средец, Триадица и други – в някои исторически хроники през XIV в. започва да се споменава и името София. Изследователите посочват, че наименованието идва от името на съборната църква „Света София“, разположена близо до Източната порта в древността. Интересно е, че още в първите месеци след Освобождението започва спор за името на града, а няколко години след 1878 г. все още официално се използва името Средец. Мнението на обществеността е разделено и дори се създава комитет, който настоява това да е името на българската столица. Но с активната намеса на Временното руско управление се запазва името София.
„Всъщност – започва своя разказ Марияна Маринова – по стар стил датата за избора на града ни за столица, се пада 22 март и с поправката на календара, която сме пропуснали да направим по време на османското владичество, отбелязвахме датата 3-ти април. Но тъй като преминахме в ново столетие, трябва да броим 4-ти април за празник на град София... Не е случаен този избор за столица на България, защото по мнението на съвременниците градът представлява едно важно средище на кръстопът – от Западна Европа към Близкия изток и от север към Средиземно море. Той е важен търговски център, с развито занаятчийство и освен това с много будно население. Т.е. гр. София е добре поставена на картата на България като един много патриотичен център...“
Инж. Борис Чилев сподели, че в полза на аргументите за избирането на град София за столица, е близостта ѝ с гр. Перник – с каменовъглените мини, които са осигурявали суровината за развитието на икономиката, за транспорта и отоплението на столичани. „Освен това, от значение е и обширната територия на Софийското поле, което позволява на града да расте и ние сме свидетели, че той наистина расте...“, допълва инж. Чилев.
„И девизът на нашата столица не е случаен – „Расте, но не старее“, а и за създаването му има много какво да се разкаже – подчерта Марияна Маринова. – Идеята за него донякъде идва от герба на Франция. Девизът на френския герб всъщност означава „Люлее се, но не потъва“. За нашия девиз се знае, че е предложен от тогавашния кмет на града Ради Радев – преди около сто и десет години. И първоначално е гласял „Расте, не старее“, но някой е преброил буквите и се оказало, че те са тринайсет. Решили са, че това не е добър знак, не е на добро и тогава прибавили още и „но“ – „Расте, но не старее“...“
За още интересни моменти от историята на столицата разказват в предаването гостите от Регионалния исторически музей – София.
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..
С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата пиеса на Йордан Йовков е дело на режисьора Делян Илиев. "Текстът е световен, със сигурност. Ако беше написан в някоя скандинавска държава, например, щеше да е световноизвестна драматургия. Това..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg