Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото?
Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов – учител по история в НГДЕК, създател на блога "Да поговорим за История", автор на монографии и редактор на сп. "Военна история".
Историята, като обществена наука, обогатява нашата гражданска култура, смята Стоянов. Историческото познание разкрива какво всъщност ни казват политиците в своите послания и ни дава поглед отвъд фасадата на обещанията. Стоянов изтъква, че с примери от миналото лесно можем да изобличим конкретни явления от настоящето, тъй като концепциите и методите не се променят особено във времето.
"В България връзката между историческата наука и обществото е счупена.", заявява историкът.
По думите на Стоянов вината за това явление се корени в тоталитарния характер на социалистическия режим, при който историческата истина е неудобна и затова е забранена. Тази инерция е запазена и до днес и съществува огромно разминаване между това, което историците знаят, и това, което обществото знае, казва Стоянов.
Историкът осъзнава, че поради липсите, които усещат, хората започват да търсят историята в най-лесни и достъпни източници, За съжаление тези източници са фалшиви и сензационни.
По отношение на образованието историците се стараят неистово, но, по думите на Стоянов, много често срещат отпор от страна на семействата на децата и средата.
Подрастващите са обезверени от средата в която живеят – създадена от поколенията преди тях. Ето защо учениците предпочитат да избягат в по-лесния дигитален свят, отколкото да анализират реалността, смята Стоянов.
Учителят изтъква, че младото поколение има умствен потенциал да бъде много по-напред от своите предшественици, но в същото време е разочаровано от това, което го заобикаля.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
