Технологиите, климатичните промени, повикът за устойчивост и не на последно място влошеното здраве – това са ключовите фактори, които променят онова което ще се озове в чинията ни съвсем скоро.
До неотдавна добиването на тъй нареченото "месо от епруветка" или lab-grown meat струваше 250 000 евро, а вече се постига на цена от 8 евро за кюфте. През декември „пилешки хапки“, лабораторно произведени в САЩ, получиха одобрение от Сингапурската агенция по храните и ще се предлагат на пазара.
У нас голяма верига хипермаркети вече предлага растителен заместител на месото и планира в съвсем скоро време собствена марка продукти, заместващи пилешко и телешко месо.
Ентомофагията, иначе казано консумирането на насекоми, също набира скорост. Под една или друга форма брашно от насекоми вече присъства в храната на животните.
До 2028 г. се очаква да навлезе и персонализираната храна, която се базира на разчитането на генома и цели да отговори на специфичните нужди на всеки един от нас.
Ако всичко това ви се струва безпрецедентно и плашещо, спомнете си, че преди Великите географски открития европеецът не е познавал доматите, картофите, боба, царевицата, тютюна и ред други храни. Когато акостира в Европа, доматът, е бил посрещнат с подозрение, смятан е за отровен и се е отглеждал като декоративно растение.
Истината е, че светът на храната винаги се е променял, а днес технологиите играят ролята на Колумбовия обмен, който ускорява пътя на дадени храни от научните лаборатории до рафтовете на супермаркетите.
За бъдещето на храната и алтернативните източници за набавяне на протеини, разговор с Тина Пенева, антрополог по образование, анализатор и консултант в хранително-вкусовата индустрия и с Добрина Марчева, мениджър по качеството към голяма магазинна верига.
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg