Технологиите, климатичните промени, повикът за устойчивост и не на последно място влошеното здраве – това са ключовите фактори, които променят онова което ще се озове в чинията ни съвсем скоро.
До неотдавна добиването на тъй нареченото "месо от епруветка" или lab-grown meat струваше 250 000 евро, а вече се постига на цена от 8 евро за кюфте. През декември „пилешки хапки“, лабораторно произведени в САЩ, получиха одобрение от Сингапурската агенция по храните и ще се предлагат на пазара.
У нас голяма верига хипермаркети вече предлага растителен заместител на месото и планира в съвсем скоро време собствена марка продукти, заместващи пилешко и телешко месо.
Ентомофагията, иначе казано консумирането на насекоми, също набира скорост. Под една или друга форма брашно от насекоми вече присъства в храната на животните.
До 2028 г. се очаква да навлезе и персонализираната храна, която се базира на разчитането на генома и цели да отговори на специфичните нужди на всеки един от нас.
Ако всичко това ви се струва безпрецедентно и плашещо, спомнете си, че преди Великите географски открития европеецът не е познавал доматите, картофите, боба, царевицата, тютюна и ред други храни. Когато акостира в Европа, доматът, е бил посрещнат с подозрение, смятан е за отровен и се е отглеждал като декоративно растение.
Истината е, че светът на храната винаги се е променял, а днес технологиите играят ролята на Колумбовия обмен, който ускорява пътя на дадени храни от научните лаборатории до рафтовете на супермаркетите.
За бъдещето на храната и алтернативните източници за набавяне на протеини, разговор с Тина Пенева, антрополог по образование, анализатор и консултант в хранително-вкусовата индустрия и с Добрина Марчева, мениджър по качеството към голяма магазинна верига.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg