“Молът е пластилин, моделиран от потребителите. Той няма едни и същи характеристики“, казва в “Нашият ден“ доц. Зорница Йорданова, преподавател в УНСС, в седмицата, в която магазините на българските молове са отново достъпни.

“Във всяка страна в зависимост от потреблението, в зависимост от хората, в зависимост от културата на потребителите, той всъщност бива видоизменен. В САЩ моловете са един вид, в Дубай са съвсем различни, в Европа в голяма част от страните дори липсват молове. Поради простата причина, че обикновено молът е една алтернатива за място, където се събират хората. Той не е само мода, не е само магазини. Всъщност това са и тенденциите, в които се движи целият сектор.“

“Искам да подчертая, че този сегмент от икономическа и бизнес перспектива, не искам да използвам силната дума – “залязване“ и “залез“, но всъщност той в последните няколко години все повече намалява своята икономическа стойност за потребителите, защото, особено в България, все повече се появиха и други алтернативи за младите хора. Парковете се пълнят, има най-различни форми и това е сигнал за моловете, че те трябва да започнат да се променят и те вече го правят.“

Как се променят

“Не мога да кажа конкретно и само за българските молове, защото това са световни тенденции. Доколкото преди молът се схващаше като място, където човек може само да пазарува, това вече не е така. Много често моловете са притегателна сила за тинейджърите, но не за да ходят по витрините, а заради най-различни изложби, събития. Все повече моловете имат много по-големи места за забавления. Тенденциите са точно тези, въпреки цялата пандемия и осигуряване на защитност и сигурност за потребителите и посетителите им, те трябва да останат да бъдат притегателна сила, място, където човек може да отиде да се срещне с приятели“, подчертава доц. Йорданова.

Повече за тенденциите в развитието на моловете можете да чуете от звуковия файл.