“В МОЛА всички въпроси имат отговор и ти вече преставаш да питаш“, това е фраза от текст във в. “Култура“ – “Културата на мола“, написан от Правда Спасова преди почти 11 години.

Колко по-различна е сега ситуацията и има ли културна и естетическа алтернатива на мола, коментира в “Нашият ден“ проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в НХА:

“Когато аз пишех този текст и бях много шокирана от голямата екзалтация покарай моловете, около желанието да се строят нови и нови молове, си мислех, докъде ще ни доведе тази консумация? Защото още тогава молът се превръщаше в основен топос. Сега е хабитус за много млади деца. Става една нормална реакция, една нормална житейска реакция, става начин на поведение.“

“Предполагам, че всеки от нас е виждал тези красиви момиченца и момченца, които чуруликат и пазаруват от витрините, гледайки витрините на мола, и това за тях е някакво суперпреживяване. Т.е. молът, който за мен е символ на консуматорството, там се налага една много семпла консумативна естетика.“ – казва Правда Спасова и подчертава:

“Всичко това, ок, нека не демонизираме мола, нека пръв хвърли праведният камък, всеки от нас е прибягвал до мола по една или друга необходимост. Дали да си купи набързо някаква маркова рокличка, или да напазарува в "Билла“.

Лошото е, че се оказа, че молът няма алтернатива, поне не в България. Даже ако искаш да пазаруваш по витрините (гледайки), това не е една Oxford street, където да се пуснеш и да гледаш едни витрини, които са естетически много високо издържани. Те често приличат даже на инсталации, понякога имат невероятни послания и някак възпитават едно друго чувство към действителността. Но визуалната естетика е най-малката беда..."

Защо няма алтернативи

“Нямаме книжарници, дори да не вземем Англия за пример, нека е Полша. Големите книжарници имат канапета, можеш да седнеш да почетеш книга, да си вземеш едно кафе и да стоиш с часове. Или нещо като киноклуб "Влайкова"... Изобщо – няма добра алтернатива за прекарване на времето на обществено място на закрито, и това място да не е кръчма“, казва още проф. Спасова.

Проф. Спасова обобщи, че трябва да бъдат предоставени и други възможности, за да не доминира молът. "Необходимо е не само държавата, а и всички работещи в областта на културата, да не мислят непрекъснато за ползите и авторските права и отчисления, за да може да има и свободни пространства."

Повече за възможните алтернативи на мол пространствата можете да чуете от звуковия файл.