Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

История на ориенталистиката и ислямознанието: 45 години арабистика в България

Йоана Митева, проф. Стоянка Кендерова и проф. Симеон Евстатиев
Снимка: Росица Михова

В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.

В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).

През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31