Защо зачестяват напоследък – макар и слаби – подводните земетресения в Черно море и променят ли се дългосрочно разломите в северната част на нашето морско крайбрежие? С какви земетресения и цунамита е свързвана българската акватория в миналото и как са фиксирани те исторически в старинните документи и архео-геологическите пластове в района на Шабла – нос Калиакра, в местността Камен бряг, около Каварна, както и в крепостта „Кастрици“? Появиха ли се вече някои нови възможности за използване на дистанционните спътникови наблюдения от Космоса за предупредително оповестяване на сеизмологични трусове?
Отговорите търсим с проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и проф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии при БАН. Професор Рангелов разказва непосредствено след завръщането си и за участието си в една работна среща по европейски проект за обучаване на населението на Филипините при справянето с проблеми, които произтичат от т.нар. „цунамогенни земетресения“.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg