На 13 март 1881 г. при атентат е убит императорът на Русия Александър ІІ. Това е осмото покушение срещу личността на самодържеца, най-сетне оказало се успешно. По думите на един съвременник, терористите от „Народна воля“ и от други радикални революционни руски организации буквално се впуснали на лов за Негово Величество. Иронията на историята е, че сполучилият атентат е осъществен точно преди Александър ІІ да подпише резолюция за нова политическа реформа в управлението на империята. Царят-Освободител, наречен така заради подписания на 19 февруари (3 март) 1861 г. Манифест за отмяна на крепостното право (именно тази е причината на същата дата да се сключи примирието в Сан Стефано 17 години по-късно), пада жертва на фанатизирани революционери, описани в романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски, писан през 1871-72 г. Смъртта на Александър ІІ има тежки последствия за самата руска империя, за очакваните реформи, за отпускането на хватката на самодържавието. На трона след него се възкачва вторият му син Александър ІІІ, над когото силно влияние оказва Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия Синод на Московската Патриаршия и един от водещите руски консерватори и реакционери. Александър ІІІ има решаваща роля за абдикирането на княз Александър І Батенберг от българския престол, тоест смъртта на неговия баща косвено има влияние върху развитието и на българската политическа история. Петото покушение срещу Александър ІІ, между другото, е подготвено в Зимния дворец, където е трябвало да се проведе тържествена вечеря на императора с българския княз. Двамата закъсняват и оцеляват, но взривът убива 67 човека.
Предаването „Премълчаната история“ в броя си на 13 март разгледа подробно причините, следствията и изводите от смъртта на Александър ІІ с български учени – историци и културолози, специалисти по историята на Русия: Александър Стоянов, доц. Михаил Дойчев, проф. Андрей Андреев и Деян Кюранов.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg