Когато тази есен в Берген, Норвегия, замина за гостуване изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“, специалистите от Националния исторически музей (НИМ) решиха да поднесат приятна изненада като подредиха в музейното пространство на зала 2 нови експонати. „Нови“ е условно казано. Останали дълго в сянката на емблематични блестящи находки, с които светът е свикнал да свързва България, сега в музейните витрини заеха места не по-малко ценни, удивителни артефакти, представители на торевтиката, на пластиката и др. Някои от артефактите се показват за първи път.
Подновената експозиция акцентира върху сребърни съкровища, парадно и бойно въоръжение на тракийските воини и предмети от проучени богати гробни комплекси у нас.
Съвсем ново за публиката е „Сребърното съкровище от с. Йонково“ (III век пр.Хр.). Изключително интересно е представянето на редки, антични предмети от стъкло. Сред тях е уникалната, запазена по чудо векове наред, цялостна фигурка на птичка (V-III век пр. Хр.). Тя е украсявала по всяка вероятност знатен аристократичен дом. Кой, иначе, в онези времена, би могъл да си позволи подобно интериорно бижу от толкова крехък материал! Това е единствената изцяло запазена фигурка на птичка у нас, достигнала до наши дни. Има и стъклен амфориск (малка изящна амфорка ), прешлени, мъниста (III-II век пр. Хр.).
Разказът за тракийското въоръжение е допълнен от непоказвана кнемида (наколенници) от IV век пр. Хр. от Хаджидимово, Гоцеделчевско и върхове на копия, ножове и др.
За първи път пред широката публика са представени и теракотите от Мулетарово (III-II век пр. Хр.). Фигури на богиня (Персефона), на Дионис и Ариадна, стилизирани фигури на бикове, чаша „мегарски тип“ представят част от културно-историческото наследство от една географска област (Югозападна България). В района на археологическия обект Хераклея Синтика, по-познат на туристите като Рупите, експедиции под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински разкриват изключително интересни пластове материална култура, безценно богатство за нашата и световна археология!
Да разгледаме тези уникални съкровища със съдействието на археолога и уредник в НИМ, Павлина Девлова.
А как публиката в Берген, Норвегия, посреща българската археологическа изложба „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“? Ще допринесе ли това гостуване на емблематичните наши съкровища до следващи международни контакти и прояви? Чуйте интервюто с доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg