В заглавието на изложбата в Националния археологически музей всъщност има закачка. Официалното название е „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“. От една страна епохата е бронзова, от друга страна – златото не просто присъства, то е в пълния си блясък и красота. Водещата линия започва с находките, представящи всекидневието в златодобивния рудник „Ада тепе“ и селището към него: керамични съдове, кремъчни, каменни и метални сечива и инструменти. Съветвам ви да не подминавате поставените под увеличителна лупа златна стопилка и златно мънисто. Техните миниатюрни размери са ярко свидетелство за умението на древните майстори за извършване на процесите на топене и производство на златни изделия в древния рудник. На пръв поглед изложбата е продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Но археолозите умеят да поднасят изненади на посетителите. В отличие от изложбата, показана във Виена, тази сега у нас е два пъти по-голяма и разбира се, много впечатляваща! Археолозите я наричат помежду си „Историята продължава“. Концентрацията на златни артефакти превръщат региона в тематичен лидер на златото през бронзовата епоха. Има, на пръв поглед, не толкова бляскави артефакти. Сред суровините за производството на бронзови изделия са медните слитъци, които са свидетелство за развита търговия в района на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. Самите бронзови изделия са представени от многобройни находки: сърпове и кухи брадви от Върбица и Овча Могила, сечива като шила, длета, плоски брадви, брадви с втулка и оръжия – мечове и рапири, върхове на различни типове копия, двойни брадви, доказателство за трайни контакти с егейско-микенския културен кръг и с Централна Европа. Отделете си време и поспрете пред колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения...
Концентрацията на златни артефакти превръщат региона в тематичен лидер на златото през бронзовата епоха. Експозицията комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния. „Толкова голяма изложба, специализирана само за бронзовата епоха, тук не е правена никога“, отбелязват организаторите. Тя е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. и може да бъде разгледана до 28 януари 2018 г.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg