Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Нетъкани вълшебства”: Приказка за нетъканото платно

На откриването на авторската си изложба "Глаголица и прабългарски руни" художникът Павлин Петров е в характерно за времето старинно облекло от нетъкан текстил - плъсти. То е изработено от известната наша майсторка на нетъкан текстил Мариета Недкова.
Снимка: Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите
Може ли без тъкачен стан да се изработи плат и той да не пуска бримки, да се реже с ножица, да е топъл през зимата и прохладен през лятото, а когато вали, да запазва сух човека, който го носи? И освен че трябва да е перфектен термо- и влагоизолатор, също така да изолира от шума? Когато е нужно, изделията да са меки, но в други случаи да бъдат твърди. Това да не е плат - дело на космическата индустрия от бъдещето? – сигурно ще се запита някой. Не, той има биография на хиляди години, още преди изобретяването на тъкачния стан от такова платно, резултат от сплъстяване на нишки – плъсти, от които правели дрехите си нашите предци.
Прелюбопитни, като приказка, са легендите и историите, които хората си разказват по света в търсене на отговора кой, къде и кога точно е създал първите плъстени изделия. Има данни, че човекът е опитомил овцата преди 9 000 години. Но плъстени изделия, наричани още нетъкан текстил, филц, фелт, войлоко, кече и т.н., се получават още от вълната на камила, лама, алпака, но и от коприна. А също от нишките на растения: лен, коноп, юта, бананово влакно, коприва, рамия и много други интересни суровини.
По какво родопската шапка кюлявче и обичаите, свързани с употребата на нетъкан текстил, си приличат с шапките и традиционните практики в Алтай? За културата Пазирик разказват журналистът и изследовател Максим Караджов и Мариета Недкова – една от най-известните майсторки на народни занаяти.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудото шоколад – Епизод две: Капризният шоколад – технологии, грешки и романтика

"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..

публикувано на 11.12.24 в 12:25

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..

публикувано на 11.12.24 в 09:35
Д-р Димчо Радев

Реставрацията е търпение, изключителни познания и най-вече умения

"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..

публикувано на 10.12.24 в 16:15

Фондация "Еврика" между старата и новата година

Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..

публикувано на 10.12.24 в 14:42
проф. Люсиен Велева

В Мексико разделиха институтите на академията и ги обвързаха с университетите

"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..

публикувано на 09.12.24 в 16:15