В Мексико разделиха институтите на академията и ги обвързаха с университетите

"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за любопитните" проф. Люсиен Велева.

В Мексико се отвори една мастерска докторска програма по физико-химия да създам мексикански ресурси, но никога не съм изоставяла България. Винаги съм се връщала тук с цел да помогна и съм в течение как се развива тук науката. През годините много и от младия научен потенциал на страната ни работи в Европа и това е доброто, че имат тази възможност, докато преди години ние нямахме тази възможност. 

Средствата за наука у нас са много по-малко. Въпреки това, при посещението ми в различни български университети, аз виждам много млади наши специалисти, които въпреки трудните условия, работят много усилено и използват всички възможности, които им дава европейската програма "Еразъм" както за нова техника, така и за реална работа. Но има и много от старите кадри, имам предвид възрастово, които нямат желание за такова развитие. Искам да използвам случая да поздравя новоизбраният председател на БАН член-кореспондент Евелина Славчева, която е от моята специалност. Няма да ѝ бъде лесно. 

Искам да направя паралел с Мексико, тази 130-милионна държава също има голяма академия, в която, когато аз пристигнах през 1994 година, вървеше реорганизация в институтите. Към отделните университети в Мексико прикрепиха институтите, като условието бе да се вдигне нивото на обучението в учебните заведения и на работата в институтите към тях. Резултатът бе бум и в двете институции, нещо подобно трябва да се направи и у нас", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Люсиен Велева.

Тази година през май, допълва тя, отбелязахме 60 години от създаването на специалността електрохимия. По-малко са днес желаещите да я изучават, но приложението на науката е във всички сфери. Човек трябва да е честен, упорит, да слуша внимателно всички онези, които знаят повече от него, да попива знания от тях и непрекъснато да чете, само така може да се успее днес в света на науката, категорична е проф. Велева.

В рамките на престоя си в България проф. д-р Люсиен Велева ще въведе нови теми в курса по Материалознание за бакалавърски програми по Индустриален мениджмънт (Факултет Бизнес и мениджмънт), Транспортен мениджмънт и технологии (Транспортен факултет) и Дизайн (Аграрно-индустриален факултет) в Русенския университет. 

Специален акцент ще бъде поставен върху електрохимичната корозия – критичен проблем за индустрии като автомобилостроенето и космическите технологии, тъй като може да влоши ключови физични и механични свойства на материалите. Освен това проф. д-р Велева ще води семинари на студенти от Olviedo University от Испания, които посещават Русенския университет, като част от програмата за обмен "Еразъм+".

Освен с научна и преподавателска дейност проф. Велева е популярна в България и като щедър дарител. Преди пандемията тя събира средства и дарява таблети за учениците в село Ябланица. Хобито, което ме спасява и днес, е любовта ми към музиката, споделя проф. Велева.

Проф. д-р Люсиен Велева защитава докторска степен по химия и електрохимия в Българската академия на науките. От 1994 г. проф. Велева е преподавател в Националния политехнически институт в Мексико. Преди това е била ръководител на Националната лаборатория по корозия в София, България, и ръководител на секцията по атмосферна корозия към Международната изследователска група по корозия и тропикализация към Кубинската академия на науките. Проф. Велева е Doctor Honoris Causa на Университета на Долна Калифорния, UABC, Мексико (2011). Година по-късно получава награда ASTM G01, САЩ, за "изключителен принос в областта на корозионната наука и инженерство и за изключителен технически и лидерски опит". През 2013 е удостоена с международна награда за отлична кариера на NACE (САЩ).

Снимка – БНР