Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители

Снимка: БГНЕС

Приетите промени в Закона за енергетиката от 2023 г. откриват следващ етап от либерализацията на пазара на електрическа енергия, който предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на регулиран пазар за битовите потребители до 2026 година. Отпада задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите, в рамките на определената им разполагаемост, продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар; крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти. По време на преходния период до 2026 г. крайните снабдители са задължени да снабдяват крайни битови клиенти по регулирани цени, определени с програма на Министерския съвет, като е предвидено регулаторът да определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени. 

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители? 

"Много трудно може да се прогнозира какво ще се случи на пазара на фона на събитията от последните месеци, за да може да се каже какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители... Няма предварителни разчети и ясна стратегия и опасността да настъпи хаос е много голяма. За битовите потребители говорим. Хаосът, който беше преди две години с либерализацията на цените на индустрията показа, че това ще се случи при битовите потребители. Въпреки че там имат юристи, въпреки че там бяха подготвени за излизане на свободния пазар, те не можаха да се справят. И в момента не могат. Една трета успяха, две трети не успяха, останаха неподготвени, платиха много високи стойности на цената на тока и за малко да затворят предприятията, ако не беше помощта на държавата", каза Стефан Иванов - експерт "Енергийна ефективност".

КЕВР в момента не е активен участник при изготвяне на стратегията, смята експертът. 

Хората няма да могат да се адаптират към новите цени, от което ще следва:

"Един много неприятен факт- и в момента го има- няма да могат да си плащат тока... Хората ще седят до електромерите и ще гледат кога електроенергията им е в най- добрия диапазон на разход... Когато се излезе на свободния пазар нашият АЕЦ не знае с какви цени ще излезе, как ще се пазарува от него. Ако в момента струва 7 стотинки, може да струва 17 стотинки. При 17 стотинки ще се изравни с цената на възобновяемите източници. И тогава ще се направи един микс и ще се пусне на свободния пазар", смята Стефан Иванов.

Хората нямат необходимите електрически уреди за бита с висок клас на енергийна ефективност. Оттук идва следващият проблем- преди "зелената сделка" трябваше българските домакинства да бъдат финансово обезпечени, заяви енергийният експерт.

Енергийната общност представлява кооператив от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Получената енергия те могат да използват за собствени нужди, могат да я съхраняват, да я отдават обратно в електропреносната мрежа, да я продават на други потребители и дори да я даряват на енергийно бедни домакинства. Ето защо енергийните общности носят редица ползи. 

"Европейският съюз признава енергийната общност като един от възможните инструменти за борба с енергийната бедност и не случайно в директивата за възобновяема енергия е записано, че енергийните общности трябва да могат да споделят и да им бъде позволено да споделят електрическа енергия с енергийно бедни граждани... В момента чисто технически споделянето на енергия е изключително трудно и не е уредено с подзаконови нормативни актове", коментира Кристиян Димитров - координатор кампания "Енергийни общности" към "Грийнпийс" - България. 

Енергийните общности могат да генерират, съхраняват, продават, споделят енергия, но никъде не е записано как. Никъде не е записано кой ще ги контролира, какви ще бъдат взаимоотношенията с електроразпределителното дружество, не е регламентирано т.нар. нетно и виртуално отчитане, което е задължително, за да може да става споделянето на енергия, допълни Кристиян Димитров.

Има няколко европейски гранда, които подпомагат енергийните общности, както и няколко фонда на ЕС. България, обаче не е кандидатствала по тях, по никакъв начин не е заявила желание да получи европейско финансиране, насочено към енергийните общности, каза още Кристиян Димитров и допълни, че се надява Министерството на енергетиката да предложат скоро законови мерки за преодоляване на всички бариери, които пречат за създаването на енергийни общности.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59

Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване,..

публикувано на 29.04.24 в 16:37

Хората в Смоляновци: Най -хубавото село, живее се прекрасно

Село Смоляновци е едно от големите села в община Монтана. Намира се в планина Стовци, простира се покрай двата бряга на река Цибрица, над която има няколко моста. Пътната мрежа в селото е 35 км и се нуждае от сериозна  поддръжка.  В миналото селището е достигало до 1200 жители, защото тук се е развивала миньорска дейност, добивали са се..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45