Кметът на община Чупрене към младите: Елате при нас!

Последното преброяване през 2022 година констатира, че жителите на село Чупрене са 434 души.

Населеното място е разположено на 20 километра от град Белоградчик и на 70 километра от град Видин. Намира се на 13 километра от границата с Република Сърбия в район, залесен предимно с букови и иглолистни гори. Климатът е типичен за планинските райони - топли дни и прохладни нощи. Общо 40 хиляди декара горски масиви притежава общината.

Мария Тодорова е кмет на общината за първи мандат, като преди това работи известно време като заместник-кмет. Завършила е специалност "Управление на човешките ресурси" и "Управление на туризма". Родена е в Чупрене, познава хората и проблемите на района. Кметският пост ѝ дава възможност да работи за развитието на този край в областите туризъм, отдих, култура, образование, разказва Мария Тодорова: 

Има и проблеми, които трябва да се решат - необходимостта от подмяна на амортизирания водопровод, чийто извор е на територията на Чупрене и водоснабдява Белоградчик, част от Димово и Ружинци. Липсва и банкомат, който да е от полза на местните хора. 

В Чупрене има личен лекар, който обслужва населението. Предстоят безплатни прегледи, като на място ще дойде и лаборатория. В Чупрене идва и подвижна аптека всеки ден от седмицата, без събота и неделя. 

Местното читалище се грижи за съхраняването и популяризирането на фолклорните традиции и обичаи. В началото на лятото се провежда торлашкият събор. Организацията му вече е започнала. Тази година той ще се проведе на 14-и, 15-и и 16-и юни, разказват Венеция Рангеловска и Сашка Големшинска от културната институция: 

"Надяваме се да има доста участници, около 100 колектива са били през последните години. Очакваме и гости от Сърбия... Подготвяме се за 1 март, за 8 март и общински празник на хумора на 1 април. Проблем имаме с тавана на сградата, търсим спонсорство. Библиотечната дейност е на ниво... Имаме танцов състав, който е сравнително млад, но доста активен."  

Срещнахме се и с местните хора, които разказаха за живота в селото: 

"Не е много добре, щом няма барче да пием кафе... Има пенсионерски клуб... Тук сме да се видим малко... Как се живее? Едно и също е, навсякъде е скъпо... Нищо не ни липсва, всичко си имаме... Как да се върнат младите? Като има работа... Купуват се къщи... Живеем в безтегловност, опустяла Северозападна България... Не е лошо да има автобус, аптека... Бездомните кучета не ни пречат."