Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Правителството има проблеми с убедителното разказване на смисъла от собственото си съществуване отвъд "няма друг начин"

Страхил Делийски: Няма политическа алтернатива, макар че безалтернативното мнозинство е свръхнепопулярно

Ако ротацията предполага проблеми, тогава може да се отложи или пропусне

Страхил Делийски
Снимка: БГНЕС

По-малко от месец остава до ротацията в изпълнителната власт. 

Премиерът Денков и вицепремиерът Мария Габриел са се договорили за минимални промени на 6 март, стана ясно след като министър-председателят и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов задочно влязоха в диалог за свършеното от министрите до този момент. 

Въпреки това, управляващите формации остават разделени заради спор кой да е външен министър след ротацията. 

Постигната ли е вече официална договорка между управляващите партньори за новото правителство? 

Състоянието на политическия живот в страната дискутираме с политолога Страхил Делийски, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Радио ВИДИН: Като се върнем почти 9 месец назад, сещате се, че тази странна коалиция беше създадена заради конкретни причини, сред които еврозоната, Шенген, конституция и бюджет. Аз не искам да съм твърде краен, но приоритетите, които обединиха партньорите, като че ли не се случват съвсем.

"Зависи от интерпретацията, от гледната точка. Ако приемем гледната точка на управляващите, виждаме, че те се случват. Имаме гласувани промени в конституцията. Имаме Шенген по въздух и вода. Имаме надежди за еврозоната от следващата година. Така че винаги, когато искаш, можеш да отчетеш успех. Тук в политиката обаче проблемът е доколко начинът, по който ти отчиташ, като управляващ онова, което си свършил или не си, отговаря на начина, по който мнозинството граждани отчита, което си свършил или не си свършил. При всички положения, независимо от гледната точка, безспорният успех на тази управляваща коалиция е, че съществува и че продължава да я има. Всичко останало е въпрос на интерпретация и на разбиране за това какво трябва да прави едно правителство".

Радио ВИДИН: Властта обикновено, дори провалите, се опитва да ги представи като успехи. Просто имам предвид, че нормалният човек по-скоро е недоволен от случващото се.

"Аз не знам дали мнозинството от гласоподавателите и потенциалните гласоподаватели, а не от тези, които гласуват, преживяват целите на правителството като собствени цели - конституция, конституционна реформа, Шенген, еврозона... някак си трудно биват според мен интериоризирани и операционализирани на равнището на всекидневния разговор. Да, има опити от страна на управляващите да покажат непосредствените ефекти от всичко това, което те целят да направят, но не знам това доколко стига до главите и сърцата на избирателите, на гражданите в случая, на политическата публика. Старият дефицит на разминаване на дневния ред на политическия елит и на голяма част от гражданите - той все още е налице. Ако в това няма нищо странно, това не е само в България, то за мен е странна нагласата на правителството, особено на мандатоносителите от ПП-ДБ, тази нагласа да говорят на едно малко малцинство от българките граждани. Какво имам предвид? Когато някоя социална група прояви някакво недоволство или несъгласие с дадена политика, ако въобще тя съществува, тогава това несъгласие бива отхвърлено, а социалната група по някакъв начин обвинявана. Сега имаме протестите на земеделските производители и виждаме каква е реакцията. "Това са хора, които не трябва да протестират, не заслужават". Имахме протести на други групи и реакцията беше подобна. Какво искат, не бива така... Играта за пред една малцинствена публика пречи на това правителство да получи по-широка легитимност. Не случайно, това е основно по силата на мандатоносителите, защото от другата страна по някакъв начин Борисов се опитва да балансира. Не знам доколко успява обаче. Вместо това правителство, което изглежда безалтернативно и вътре се мисли за безалтернативно, публиката по някакъв начин в голямата си част го мисли за безалтернативно... вместо да търси възможности да увеличава своята легитимност, своята подкрепа през добри взаимодействия, взаимоотношения и комуникация с различни социални групи и публики, то някакси по някаква собствена политическа логика постоянно се самозатваря за една все по-капсулирана публика. Това за мен е нелогично".

Радио ВИДИН: Смените на министрите, които се очертават на 9 месеца, звучат несериозно. Тези хора нямат сигурност да работят, нямат средата. Това може ли да е успешен модел?

"Много сте прав. Чувам почти на всички министри в медиите им задават въпроса, Вие ще запазите ли поста? Виждате каква е реакцията - "не знам, ще видим, при определени условия". Аргументът в случая за липсата на сигурност и перспектива, защото политика не се прави за три месеца, няма какво да се лъжем, става въпрос за дългосрочно планиране, за стратегически стъпки, които за 3-4-5 месеца няма как да станат, така че - да, това е противоречив начин за функциониране на един кабинет. В крайна сметка обаче това е единственият начин по силата, на който това мнозинство може да издържи на различните напрежения вътре. Отново свръхцелта на правителството да съществува предпоставя такива противоречиви, екзотични и нестандартни практики. Това не е единствената. Супергъвкавостта на Сглобката като конструкцията, с цел тя да оцелее, позволява всякакви развихряния на индивидуалното въображение на участниците в нея - и по отношение на персонални номинации, които видяхме покрай Конституционния съд, защото в друга ситуация това нямаше да е възможно, и по отношение на политически позиции, и по отношение на оценката спрямо ДПС и г-н Пеевски. Всичко това е възможно, тази гъвкава интерпретация на принципи, ценности и т.н, е възможно благодарение на необходимостта от възпроизвеждане на мнозинството и устойчивост на Сглобката. В момента, в който, можем да бъдем сигурни, че участниците усетят, че тази Сглобка няма повече бъдеще, ще видим демонстрация на солидна политическа принципност, в това съм убеден... само че големият проблем е, че след като сме минали през това, което минаваме в момента, не знам до каква степен тази демонстрация на политическа принципност ще звучи убедително".

Радио ВИДИН: Сблъсъкът между споменатия г-н Пеевски и държавния глава изглежда меко казано неразбираем. Аз не схващам защо президентът продължава да е такъв трън за властта.

"Виждате ли колко звучи естествено? Понеже президентът се сблъсква с г-н Пеевски от ДПС и Вие казвате трън за властта. Но г-н Пеевски и ДПС не са във властта, нали? Ето вече това е, това усещане, че ДПС са във властта, без да са във властта, се превръща в common sense, в нещо очевидно, подразбиращо се. Да, да не забравяме, че ДПС не са във властта, в изпълнителната власт. Но ДПС и г-н Пеевски искат формално да бъдат в изпълнителната власт. Това го заявиха от ДПС още преди повече от година, при едни от поредните парламентарни избори, че ДПС започва открит път към официализиране на власт и влизаме във формалната власт. Така че това не е изненадващо. В този смисъл желанието на г-н Пеевски да бъде силен властови фактор, желанието му за власт, минава през конфликт със силна политическа фигура, каквато е президентът. Това изглежда логично. Той няма срещу кого да се сбори, така да се каже, за да демонстрира силна политическа позиция. Друг е въпросът, че да не забравяме, че освен тези цели, за които говорихме в началото, една от мотивациите за съставяне на управляващото мнозинство беше изолиране на президента от политическия процес след поредицата от служебни правителства. В този смисъл, освен всичко друго, освен дневният ред на мнозинството, освен реформистките идеи, г-н Пеевски сякаш отне на ПП-ДБ и конфликта с президента. Малко прекалено се стесни ролята на коалицията. На трето място ясно е, че всичко това говори за демонстрация на желание за власт от страна на Пеевски и ДПС, което не е нещо ненормално, всяка партия в крайна сметка би следвало да се стреми към властта, за да реализира политиките си, принципите си, идеите си, това е особено очевидно с размахването на знамето на антикорупцията. Върнете се назад във времето - няма да видите случай в най-новата българска история, когато някой е поискал власт или е дошъл на власт без да развее знамето на антикорупцията. В България се идва на власт винаги и само за да се преборят някакви корумпирани управляващи. Така че това е съвсем очевидно. Големият въпрос е, как може точно г-н Пеевски да развява това знаме? Може. В ситуация, в която много гъвкаво бяха прочетени всякакъв вид ценности и принципи в политиката и те губят своето значение... в този смисъл всеки по-гъвкав прочит на ценностите и принципите ги прави тези принципи невалидни. Онези принципи, на които беше оставен българският политически процес в продължение на близо десетилетия - вече не са валидни. Изпразнени са от съдържание. Може всичко именно затова".

Радио ВИДИН: Стигаме до промените в конституцията. Истината е, че цялата политическа криза беше резултат от неумението на партиите да се разберат. Ясно е, че Радев по всяка вероятност е харесал властта. Но пък измененията сякаш много бият на очи като лична разправия по-скоро.

"Тези промени са дадени на Конституционния съд. Голяма част от професионалната общност също не беше във възторг. Забележки бяха дадени включително от Венецианската комисия. Някак остана впечатлението, че са писани на коляно в голямото междучасието, ако позволите тази ученическа аналогия. Прибързано. Без особена аргументация. Да не говорим за сериозен дебат. Нека да си спомним как до последно не се знаеше какви точно ще бъдат текстовете на голяма част от промените. Дори тези, които ги пишеха, не знаеха. Така конституция не се променя! Ако искаме тези промени, да бъдат легитимни, да бъдат приети и да предизвикват доверие... Пак се връщаме към обяснението през свръхцелта: важното е да има такива промени. При промените в Конституцията трябва да сложим и ДПС като подкрепящо конституционно мнозинство в НС. Бяха се разбрали, че трябва да има промени. Какви, как, защо, как ще се случат? Това е без значение. Още повече, че като се влезе в тези детайли, могат вътре да се породят конфликти в рамките на управляващото мнозинство. По-малко въпроси от този порядък предполагат по-безконфликтни взаимоотношения. Затова се появяват такива промени, от които май самите вносители не са много доволни".

Радио ВИДИН: Два месеца след съставянето на този кабинет Ви попитах за вашата оценка. Минаха почти 9. Как видяхте изминалите дни като гражданин, даже не като политолог.

"На мен ми е трудно да говоря извън тази експертиза, все пак съм обременен и с подобна рамка подхождам към процесите. Видно е от изследванията на колегите социолози колко е крехко доверието към този кабинет. То не че е стартирал с огромно доверие... Просто нека да помислим за тази парадоксална ситуация: имаме едновременно безалтернативно мнозинство и в същото време имаме свръхнепопулярно мнозинство. Това е диагноза. Едновременно безалтернативно - няма друго възможно, но в същото време твърде непопулярно. Представете си, ако имаше алтернатива, каква щеше да е популярността? Представете си докъде сме го докарали като общество и като политическа система, че да не можем да произведем алтернативен вариант в контекста на ниско доверие към наличния вариант... това е изключително деликатна ситуация, да не използвам друга дума. Каква оценка можем да дадем? Оценката е функция на онова, което самото правителство си е поставило. Моята оценка по-скоро е много висока, защото правителството изпълни основната си функция за тези месеци, а именно - да съществува. Виждам, че по силата на този критерий самото правителство си дава висока оценка. Там не виждам огромни претенции за сериозни реформи в сектори и т.н. Не виждам защо да е ниска оценката, при положение, че правителството вероятно прави това, което може".

Радио ВИДИН: Защо толкова се спекулира в пространството, че няма алтернатива? Наистина ли няма други хора, които могат да управляват?

"Хора има. В крайна сметка България е 5 милиона души, които по Конституция могат да управляват. От тях има всякакви. Със сигурност има и такива, които по-добре биха могли да се справят, както и такива, които по-лошо. Няма политическа алтернатива. Това е проблем не на гражданите, а на политическите партии, на тези, които търсят политическо представителство. Няма структура, организация, способна да мобилизира достатъчно висока подкрепа, която да бъде легитимно основание да се търси алтернативно управление. Това е. В този смисъл наистина няма някаква политическа алтернатива".

Радио ВИДИН: Колко са важни предстоящите европейски избори за България?

"Много са важни. Много са важни от гледна точка на вътрешнополитическата динамика и от гледна точка на участието на България в общоевропейските събития. Важни са, защото това са избори, които ще променят балансите в Европа. Очаква се следващият европейски политически цикъл да бъде от изключително значение за бъдещето на Европа, защото ЕС е в тежка криза. Това не го крият дори най-големите защитници на ЕС такъв, какъвто е. Търсят се различни форми, ако щете, на предоговаряне, на преосмисляне на основните документи, върху които е изграден ЕС. Усещането, че така не може повече, е повсеместно. То не е само сред гражданите, а и сред големи части на политическия елит. Комфортното мнозинство на либерали, левицата и ЕНП вероятно няма да бъде чак толкова комфортно. Изобщо ЕС ще влезе в един политически цикъл, в който ще се случват неща отвъд навика. Ще трябва да се проявява някаква свободна воля на участниците в този процес. Ще трябва да се решават ключови проблеми и кризи - институционални и всякакви други в ЕС. Така че участието на България през своите евродепутати и еврокомисари в този процес е изключително важно. Ние трябва да имаме своята дума чрез нашите евродепутати в целия динамичен контекст, който се очертава в Европа. Когато нещата вървят, тогава структурите някак си работят автоматично. Тогава човешкият фактор не е чак толкова важен. Когато обаче нещата не вървят, каквато е очевидната ситуация, тогава човешкият фактор става много по-важен, защото структурите не могат да работят. В този смисъл са важни тези избори. От друга страна, при всички положения тези избори ще повлияят и на вътрешнополитическата динамика. Винаги европейските избори, колкото и да ги смятаме за избори от втори ред, резултатите от тези избори винаги се отразяват на вътрешнополитическата динамика. Резултатите със сигурност ще отворят въпроси за балансите в управляващата коалиция, ще отворят въпрос за състоянието на различните партии, за относителната им тежест в обществото. Това е повече от сигурно. Те ще бъдат в контекста на специфичните отношения в управляващата коалиция - резултатите от тях ще се отразят на тези отношения, ще са нещо, с което трябва да се съобразят. Не е изключено, разбира се, при определени резултати, при определена по-рязка смяна на картината на политическата подкрепа да се тръгне към преосмисляне на коалицията. Имам предвид, ако някоя от партиите и коалициите загуби доминиращата си позиция електорална".

Радио ВИДИН: Партиите, които управляват, тях ги обединява т.нар. евроатлантизъм. Но пък по-скоро, мисля си аз, става въпрос за икономически интереси.

"Евроатлантизъм е нещо, което мисля, че Цветан Цветанов го измисли. Никой не знае какво точно означава. Да, те са в голямата си част безкритични почитатели на ЕС такъв, какъвто е, говоря като институционална уредба, начини на взимане на решения и основни политики, поне така гласуват тези евроатлантици, но в същото време са част от различни семейства. Ще бъде много интересно и важно ПП и ДБ как ще се явят на тези избори, въз основа ценностите на кое европейско семейство, на едно или две? Там има партии в коалицията, които са части от ЕНП, има други, които имат интерес към групата на либералите на Макрон. Това са различни политически семейства с различни ценности. Би било от политологична гледна точка много интересно да видим как се прави една кампания от името на две политически фамилии... Тези избори са важни, тези избори ще поставят определени въпроси в политическия дневен ред на България".

Радио ВИДИН: По-малко от месец остава до ротацията в изпълнителна власт. Има ли шанс да не се случи това нещо?

"Това нещо, както Вие го нарекохте - нещо... то е нещо, защото не е формализирано. Няма процедура разписана, по която да се случи. Това нещо е изцяло функция на добрата воля и въображение и неформалните взаимоотношения между участниците в това нещо. Всичко може да стане, при положение, че ние нямаме формална процедура, която бива гарантирана законодателно... може да стане всичко. Никой нищо не може да каже. Ако логиката на оцеляване на това нещо го води към това да няма ротация, може и да няма ротация. Още повече, че г-н Борисов вече с половин уста спомена, че ротацията не е на всяка цена, каквото и да означава това... Значи все пак се отваря някакъв прозорец, някаква вратичка. Никой не може да каже. Няма го като изискване никъде. Нямаме такава процедура. Всичко е във въображението на тези, които участват в управлението. Какво си представят, как си представят, защо... Единственото, което ние можем да изискваме, каквото и да се случи - да ни бъде убедително разказано. Разбирате ли, ние не можем да искаме да се случи нещо, защото то не е формално процедурно, няма как да изискваме от участниците да направят това, това и това, но имаме право да изискваме да ни убедят, че това, което са направили, е окей и си заслужава. Каквото и да се случи, както и да се случи тази ротацията или не се случи, ключово ще бъде способността на партиите вътре да го обяснят. Правителството има проблеми с убедителното разказване на смисъла от собственото си съществуване отвъд "няма друг начин". Само с "няма друг начин" трудно става. Трябват малко по-убедителни аргументи в позитивния регистър. Ротацията между другото е шанс малко да се освежи правителството, както се казва на маркетингов език - да се ребрандира с нови лица, нови цели. Аз не бих изпускал този шанс, но... ако ротацията предполага проблеми в мнозинството, тогава може да се отложи или пропусне".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Евелина Славкова

Евелина Славкова, "Тренд": Представянето в предизборната кампания ще е ключово за подредбата на партиите

Близо 10% е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния старт на..

публикувано на 02.05.24 в 10:05
Яница Петкова

Яница Петкова: Фундаменталната промяна идва от обществото, не от елита

Близо 10 % е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния..

публикувано на 02.05.24 в 10:00

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59

Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване,..

публикувано на 29.04.24 в 16:37

Хората в Смоляновци: Най -хубавото село, живее се прекрасно

Село Смоляновци е едно от големите села в община Монтана. Намира се в планина Стовци, простира се покрай двата бряга на река Цибрица, над която има няколко моста. Пътната мрежа в селото е 35 км и се нуждае от сериозна  поддръжка.  В миналото селището е достигало до 1200 жители, защото тук се е развивала миньорска дейност, добивали са се..

публикувано на 26.04.24 в 12:45