Първан Симеонов: Ако хората не възприемат разказа, значи той не е правилен

Предстоят кадровите назначения в регулаторите и при конституционните съдии. 

Възможни ли са нови сътресения във властта? 

Месец и половина преди осъществяването на ротацията потърсихме за коментар социолога от "Галъп" Първан Симеонов по темата за актуалната политическа обстановка.

Радио ВИДИН: Нов политически сезон. Обикновено, знаете, предполага се, би трябвало да бъде посрещан с очаквания. Малко или много, мисля си аз, народът е разочарован.

"Колкото разочарован, толкова и апатичен, толкова и облекчен донякъде, че политическата криза свърши, някой управлява страната. Засега в това уравнение в общи линии надделява апатията, разбира се, има и разочарование, но както ясно се видя - няма кой знае каква висока изборна активност, няма кой знае какво доверие във властта. Това не е новина. Новина е, че нямаше кой знае какъв интерес към промените в Конституцията, например. В такива ситуации могат да се случат две неща: или задълбочаващо се отчуждение от политиката, или избухване. За да има избухване, трябва да има ярко очертали се алтернативи. Понякога те са внезапни. Кандидати за такива няма да липсват, още повече, че идват европейските избори. Не можем още сега да прогнозираме, но при всички положения, когато народът е разочарован, има един механизъм той да е по-малко разочарован. Този механизъм се нарича харчене. Властта не пести средства, знаете, увеличават се разходите, така че може да се окаже, че този тип управление се харесва на хората дори само заради харченето".

Радио ВИДИН: Казахте, че политическата криза е свършила. Да, наистина, имаме кабинет, изглежда относително стабилен. Все пак, знам ли, по-скоро не е свършила на 100 %. Нали, нещата не вървят по мед и масло, за да кажем, че всичко е отлично.

"Категорично не са по мед и масло. Даже има едно голямо опасение, че политическата криза може да е свършила, но влизаме в криза на представителството, криза на демокрацията. Това е хипотеза засега, но много индикации се събират. Първо - ниското доверие във властта. Разбира се, да речем, едно компромисно правителство няма как да има високо доверие това е ясно. После - ниската изборна активност. Дори за местни избори тази активност беше много ниска. После - ниското доверие в самите избори. Значи нашите данни показват, че това са най-зле оценяваните откъм честност и свобода избори поне последните две десетилетия. Най-накрая самият факт, че на много места хората излъгаха в екзитпола. Нещо, което ни кара да смятаме, че хората са се притеснявали да кажат за кого гласуват, главно в София, което е политически вот. Това всичко означава, че има някакъв проблем на тема свобода и демокрация. Този проблем, разбира се, е в ранна фаза, абсолютно лечим е, но трябва да си го кажем. Може да се окаже, че политическата криза свършва с проблеми за самата либерална демокрация. Струва ми се, че някъде другаде видях подобен анализ от колега, който напомня, че това може да се окаже общо явление в западния свят. Трябва да сме доста внимателни в това отношение, защото всеки път, когато правилният разказ бива разказван така че хората не го възприемат, значи не е толкова правилен".

Радио ВИДИН: Наистина изпратихме местни избори, които сякаш бяха изненадващо не от значение за обществото. Виждаме, че в София продължава да тлее това статукво на несигурността, там нищо не се случва вече втори месец.

"Това показва патова ситуация. В държавата имаше такава ситуация преди време, тя беше решена през Сглобката. В София вярвам, че може да се намери решение, но това, което със сигурност трябва да се отбележи, е че атмосферата е изключително нездравословна дори вътре в самия управляващ микс. Няма какво да се учудваме. Що се отнася до управляващия микс - разбира се, трябва да се наблюдава още един процес, че те като че ли вече почнаха взаимно да се проникват някак си, все повече приличат на коалиция, при това с три елемента - ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Даже започва вече да се говори за коалиционно споразумение. Лека полека им се услажда може би това, което им се отдаде като възможност. Разбира се, ако трябва да бъдем честни, това по-скоро засега е в полза на ГЕРБ и ДПС, които са доста прелегитимирани, освен това - не стърчат напред, а на всичкото отгоре се изявяват като ментори на правителството. Това с нестърчането напред обаче сега с ротацията свършва и ГЕРБ ще излезе на преден план, а това си е предизвикателство".

Радио ВИДИН: Според мен обществото никога няма да прости тази прегръдка, която де факто си беше поредният исторически компромис.

"Идват моменти в историята, когато няма какво друго да се направи. Друг е въпросът, дали българското общество разбра важността на това? Не съм много убеден, ако съдя по промените в конституционните промени, ние не убедихме обществото си, че правим нещо важно, съвсем не сме го убедили, че правим нещо нужно. Да, със сигурност, когато има такъв тип управление, започва да се търси нещо трето. Както се вижда - кандидати не липсват. Започва да се оформя образът на Радев, внезапно се появи образът на Григорова, наличен е образът на Костадинов, който сега развива една... аз просто не мога да повярвам какво развива, но това хваща някакви корени. Той разказва как едва ли не някой ще направи нещо на паметника на Шипка, как ще го огради от хората, при положение, че става дума за един отдавна планиран, близо десетилетия движен от правителство след правителство, процедурен ремонт на паметника, който е абсолютно нужен. Костадинов вече втори ден (б.авт. разговорът е записан във вторник) публикува спекулативни снимки, които не отговарят на това, което пише... на път е да произведе от нищо нещо. Дотам сме я докарали, ползвам го само като илюстрация, че недоверието във властта в България, нали, това което и Вие казвате - недоверието в този тип компромиси е толкова силно, че ние не можем да убедим хората в нещо елементарно. Аз виждам как хората се ловят на това - че след като ПСА беше демонтиран, сега едва ли не ще започнат да правят нещо и на Шипка. Това е много тежък симптом. Щом дотук сме я докарали, значи много лошо разказваме разказа. Много лошо".

Радио ВИДИН: Ако позволите, но според мен Костадинов, нали, той е от опозиционните лидери, за които се смята, че могат да раснат напред и нагоре. Аз пък си мисля, че може би изпусна момента. Някак риториката му стана досадна, ние винаги знаем какво ще каже.

"Има такъв ефект. Но да не забравяме, че идват европейски избори, които са силата на такъв тип лидери. В европейските избори в цяла Европа се гласува наказателно. Най-големите популистки разкази успяват. Другите, които успяват на европейски избори, са тези с твърдите структури. Може би по-разсъдливите, по-колебаещите се, по-съмняващите се, в крайна сметка - по-мислещите, по-рядко излизат те на европейски избори... излизат тези, които са по-технологично гласуващи и тези, които са по-възпалени. Едни европейски избори понякога произвеждат не много красиви за гледане резултати. Под красиви имам предвид, нали, подбудите на хората, които са гласували, а не качеството на един или друг мисловен процес, там нямаме правото да окачествяваме на хората вкусовете и вижданията. При всички положения Костадинов има шанс на тези европейски избори да е един от фаворитите. Със същия успех обаче може и да е слабо представянето, защото европейските избори са европейски. Твърде европейски за вкуса на част от неговия електорат. Той не ги припознава някак като свои, така че той ще има предизвикателството да обясни тези избори като свои. Нещо повече - не издържа предизвикателството на местните избори. Оказа се, че сбърка ваксата. Не направи резултатите, които самият той очакваше според мен. Гадаем, в момента наистина гадаем. При всички положения, както виждате - буквално за един месец се роди политическа звезда в лицето на Ваня Григорова, което означава, че в това пространство има търсене, много голямо търсене. Така се родиха за един месец и Петков, и Василев, ако помните... което означаваше, че тогава имаше антиГЕРБ търсене. Има ниши, сега нишата не е антиГЕРБ, а е антимейнстрийм, антиЗапад, за съжаление, протестна, наказателна. Това не са хора, които презират НАТО и ЕС по дефиниция. Това са хора, които презират прекаляването и начина, по който някой се опитва да ни разказва НАТО и ЕС. В голяма част това са хора, които вярват, че друга Европа е възможна. Ще си позволя да го кажа максимално кратко: един Орбан не е антиевропеец, той е alter европеец, предлагащ друга Европа. Този разказ се харесва в България. Данните за Унгария показват, че доверието в Унгария расте в България. Има ги тези настроения, предстои да видим как ще се реализират".

Радио ВИДИН: Аз не разбирам едно нещо. Вие често споменавате, аз съм съгласен, че има една отворена ниша вляво, но в това пространство са Костадинов, Радев, БСП, Григорова, общо взето хора с една идеология. Защо са толкова отдалечени?

"Отдалечени са, но са много синхронни напоследък. Ще спечели онзи, който види тази синхронизация. Помните ли навремето такива като мен излизаха по телевизията и викаха "почва да се появява някаква синьо-червена синхронизация срещу ГЕРБ"... анализатори, може би част от тях близки до ГЕРБ, обясняваха "как така, това са глупости, нищо такова няма". 2019 година се видяха зачатъците на това в гласуването за Мая Манолова в София. Тогава сини и червени масово гласуваха на втори тур за нея. Сините не бяха докрай убедени. Само една година по-късно сините вече бяха съвсем убедени, когато започнаха протестите срещу Борисов. Стигна се до 2022 година, когато всичко това резултира в официална синьо-червена коалиция, първата в историята на страната ни, ако не ме лъже паметта. БСП и ДСБ бяха в едно правителство, водени от едни хора, които бяха избухнали само три седмици преди това или нещо от сорта. Това означава, че има такава синхронизация. Сега се появява такава синхронизация между хора като Григорова, Нинова, Манолова, Радев, Костадинов, Йотова, даже донякъде хора като Станишев звучат, как да кажа, цялото ляво-център пространство, което има така по-традиционно източни разбирания в българския контекст. Тук има едно предизвикателство: къде ще отидат всичките тези хора, които в България са много? Това не е само източното, това е донякъде и центърът. Къде ще отидат? Дали ще бъдат пуснати да идат директно при Костадинов или някакъв друг краен играч или пък ще се оформи все пак някакъв разумен център в България? Център-изток, просто защото така е отместен центърът на тежестта на българското общество, по към Изток, застаряващо общество е, няма какво да се лъжем... И дали ще се намери някой, който да успее да послужи като предпазител да не отидат масовите настроения направо към крайност, а да застанат малко по в средата. Такъв би могъл да е Радев, ако разбира се осъзнае добре ролята си и не звучи толкова крайно, колкото Костадинов. Тук предизвикателството е огромно, защото винаги, когато се е появявал силен центрист в България, в най-новата българска политическа история, той по-скоро е работил с център-запада - така беше и с Борисов, така беше и със Сакскобурготски. Той застана в центъра, но неговите естествени привърженици бяха седесарите по-скоро. Царят положи между другото доста усилия да привлече и червени. Имаме такава ситуация: две крила, които много се радикализират, много набъбнаха, много се възпалиха... и спешна нужда от някой в средата. Нали знаете онази приказка, където жандармерията и партизаните се сражавали нещо в гората и накрая дошъл горският и ги изгонил. Спешно България се нуждае от горски. България е горски. България не е крайна. Има просто едни крайни агитки, които са много видими край войната. Едните се сражават с някаква реклама на магазин в София, забравяйки че тази реклама отразява просто пейзажа на София. Пейзажът на София е такъв - съдържа Руската църква, паметникът на Царя освободител, да, от известно време не съдържа ПСА... а от другата страна някой си измисля, че някой ще направи нещо на паметника на Шипка. Тези неща час по-скоро трябва да приключат. Това са някакви хора, които имам чувство, ще кажа някоя голяма глупост... но час по-скоро трябва да дойде горският и да ги издърпа за ушите от гората и да престанат с глупостите. Това е ситуацията в България. Спешно се търси център".

Радио ВИДИН: Промените в Конституцията няма да преувеличим, ако кажем, че останаха неразбрани. Впечатлението е, че сякаш тяхната голям цел беше разправия с Радев. Без да го защитавам, но той управляваше, защото политическият живот не вървеше. А не вървеше поради много причини, не заради държавния глава.

"Така е. Разбира се, с течение на времето вероятно Радев е добил и амбиция да продължава да има управленски лостове, това е така. Несъмнено обаче изключително конюнктурни изглеждат тези промени в тази си част. Доказано е, че служебните правителства назад във времето имат стабилизираща роля. Доказано е, че пряко избраният в България президент е остров на стабилност в тежки моменти, когато цялата политическа прослойка се делегитимира. Някак си тази странност на българската конституция да имаме пряко избран президент, който няма почти никакви правомощия - тази странност през годините се отплати като се оказа, че свръхлегитимността, която всеки един български президент има по силата на мажоритарния си избор, прекия си избор, тази свръхлегитимност идва дюшеш, когато никой друг няма легитимност. Тогава ти съставяш служебен кабинет и стабилизираш. Едни от хубавите неща за България са се случвали по време на служебни кабинети. Това, че Радев не ни харесва, да му отнемем правомощията? Добре, но утре ще дойде някой, който ни харесва, така че какъв е смисълът от всичко това? Не мога да разбера. Хайде, да остане парламентът, докато има служебно правителство, това повече го разбирам, това се доказа може би като необходимост. Какво правим със съдебната система? При цялото ми уважение към министър Атанас Славов, който е несъмнено много дълбок човек, при цялото ми уважение към Христо Иванов, който е от политиците, които първи проумяха, че в България ще трябва да има компромиси... аз не мога да разбера защо те толкова много държат на някакво разделяне, на някакъв съвет, защо тези неща са им толкова важни. Аз това не го схващам. Според мен никой не го схваща. Промените в Конституцията наистина минаха между другото и това е големият проблем. Някой рестартира държавата, а никой не се интересува от това. Това е много лош знак".

Радио ВИДИН: Разбира се, това е мое впечатление, признавам, че сегашното правителство по някакъв начин стабилизира обстановката. По друг начин обаче представя едни резултати, едни успехи, които в живота като че ли липсват, не се забелязват. Дори с Шенген е на кантар.

"С Шенген ще видим сега как хората го четат. Това ще разберем скоро. Тези резултати, те няма и как да са лесни. Еврозоната, например, не е нещо, което в България се харесва като опция. Въобще на това правителство му се пада да върши малко тежка работа, ако трябва да бъдем честни. То точно в този момент се размечта за пълен мандат обаче, това се забелязва ясно. Което означава, че в страната ни имаме един парадокс. Точно когато започнаха да веят други ветрове в западния свят, Западът започна да преосмисля тактиката си по Украйна, защото тя очевидно не е успешна, за съжаление, и за сметка на Украйна... Точно тогава прозападното правителство в България се размечта за пълен мандат. Пак тази ножица, тази дупка, която се отваря между масовия вкус в България и официалния разказ, това, с което започнахме нашия разговор - аз това ще наблюдавам внимателно. А сега си представете, че правителството въведе и еврото? В България настроенията са нещо като между 50 и 60 % срещу и около и над 30 % за, т.е преобладава скептицизмът по отношение на еврото. Това няма да е лека задача за този кабинет. Що се отнася до Шенген - да, наистина за момента май не успяват да спечелят комуникационния разказ, комуникационната битка. Малко вървят по бръснача на това да обяснят как всъщност няма допълнителни ангажименти, но тези ангажименти си ги има, просто не са допълнителни, а са вписани в Берлинските регламенти. Това са едни игри на думи, които не съм сигурен, че ще убедят българското общество, че това е голям успех. Още повече, че голямата драма с Шенген е, например, за българските превозвачи на Дунав мост, или пък за румънските превозвачи, или за българските пътувания в Западна Европа по сухоземни граници... Това пък вече има символен ефект - българските пътувания към Беломорието лятото. На кого ще обясним, че въздушният Шенген е някакво голямо постижение? Той просто представлява едно премахване на паспортната проверка. Нищо повече. А на кого ще обясним, че водният Шенген е нещо значимо? Това наистина не мога да си го обясня и аз. Нека видим хората как оценяват това, скоро предполагам ще имаме данни".

Радио ВИДИН: Малко изпреварваме събитията, но това правителство е с 18-месечен хоризонт. Какво обаче ще се случи, когато свърши периодът на ГЕРБ? Власт не се дава без причина...

"Аз затова Ви казвам, че започват да мислят за пълноценен мандат, още повече, че намериха някаква формула. Драмата е друга - ако ще се сменят през 6 месеца министрите, то аз не знам какво работят тези министри. Те три месеца я работят, я не, в следващите три - треперят дали няма да ги сменят. Преди малко седнахме с колегите да направим една калкулация за кои министри се чува, че нещо може да стане и кои министри нещо са настъпвали мотиката. Само за 4-5 нищо не се е чуло. Ако ще е така, аз ако съм на тяхно място, то какво да работя, през цялото време треперя да не ме плеснат през пръстите, да не ми вдигнат мерника. Виждате, че дори най-праволинейният министър, един от крепителите на същността на този кабинет - министър Тагарев, нали, бива удрян, защото един служител е забравил да изпрати някаква покани. В тези условия как се работи? Мен това най-много ме притеснява, че е отровена обстановката за работа. Не ме притесняват толкова политическите драми, колкото чисто работните драми. Някой трябва да върши работа. Това е проблемът".

Радио ВИДИН: Какво показва логиката за случващото се в ДПС?

"Нищо нелогично. Г-н Пеевски излезе напред, в течение на времето е сондирано какво е отношението сред структурите. С това се онагледява едно отдавна взето решение, то е известно от може би два месеца насам: че най-вероятно ще се върви към форма на съпредседателство, каквато е имало ДПС и преди. Нищо нелогично не се случва. Това, което Доган прави, е аналогична конструкция: Чакъров отговаря за Турция, то даже го пише, Пеевски отговаря за евроатлантизма, а аз отговарям за незападните модели, които казва Доган, стават все по-силни. Той има предвид това, че светът върви към многополюсност, не отново, а най-накрая. Формират се сфери на влияние. Той казва "хора, осъзнавате ли, че ние сме тук на ъгъла между Турция, Русия и Запада" и завършва писмото с "Всевишният да ни е на помощ". Това е изключително тревожна ситуация за страната, в която Доган казва "това е възможното решение, което аз виждам". И решението е логично. Да видим до каква степен ще сработи. Още повече съпредседатели и Доган, който слуша структурите и дърпа ушите на двама съпредседатели евентуално, това означава, че Доган запазва пълния контрол над нещата".

Радио ВИДИН: Двама лидери на една партия не са ли твърде много?

"Били са и трима. По едно време мисля, че бяха трима съпредседатели. Вижте, все пак си мисля, че Пеевски ще е в основната роля, още повече, че става и по естествен път. Енергичността тук решава. Побеждава този, който може. Пеевски очевидно може да води това състезание. Дали са много? Ще видим по-нататък. Такива неща обикновено значат или стабилизация, или процеси на ерозия".

Радио ВИДИН: През настоящата година предстоят не само европейските избори, но и тези в Русия, макар и предрешени, както и тези в САЩ. Предполагам, че тези неща имат значение за България.

"Категорично. Нека не гадаем обаче".

Радио ВИДИН: В началото на новия политически сезон очаквате ли страстите да останат разгорещени?

"Категорично очаквам. Това е нещото, което със сигурност можем да кажем".

Радио ВИДИН: Въпреки всичко, ротацията би трябвало да се осъществи плавно.

"Да. По-скоро ще се осъществи, на това прилича. Реално погледнато няма промяна в силите. ГЕРБ и ДПС имат интерес от това правителството, същото донякъде важи за ПП-ДБ. По-интересното е да видим вътрешните баланси. Аз, ако съм на мястото на ГЕРБ и ДПС, няма да искам видимо да се намесвам във властта, но ще искам през цялото време да запазвам властови лостове".