Ани Пачалова-Блажева: Мечтая да творя и това е щастието за мен

Ани е родена във Враца и има сестра близначка. Определя се като дете на крайностите- ту много тихо, ту много активно, но не и палаво. Израства в семейство на разделени родители, но въпреки това винаги се е чувствала обичана и обгрижвана. 

Със сестра си от малки се занимават с музика, пишат детски песнички, пеят, свирят на пиано. Наследяват интереса към музиката от баща си, който е професионален музикант. Майка им, която работи като медицинска сестра, създава условия този техен талант да разцъфне и да се разгърне. Имат пиано у дома, записани са при най-добрите музикални педагози в града. Учат в училището по изкуствата с профил пиано. 

Въпреки факта, че Ани проявява своя интерес към музиката, тя е убедена, че ще следва медицина. Подготвя се по биология и химия и е приета в Плевен. Но едно пътуване до Милано и участието й в концерти пред публика я убеждава, че професионалният й път е свързан с музиката.

 

След 12 клас записва народно пеене в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Продължава  магистратура със специалност "Тон режисура".

Корените й са от Беломорска Тракия, фамилията й е от онзи край  и носи на своите притежатели само успехи и добри начинания, убедена е Ани. 

От малка е увлечена от фолклора. Пише стихове и сбъдва мечтите си. "Ангел с крила" се нарича нейната първа книга с поезия. Две години й трябват, за да я напише. Първа вижда нейното творчество преподавателят й по фолклорно пеене доцент Зоя Микова, която я окуражава и й дава идеята да издаде книга.

Любимото й животно е конят, любимият град в България е Поморие, градът, който я вдъхновява и в който идва всяко лято, за да твори и черпи вдъхновение. 

"Когато влязохме в класната стая да ни изпитват, реакцията ни беше и двете вкупом да прегърнем пианото. И преподавателите така се смяха на тази реакция! И след това така хубаво плакаха като запяхме едновременно, проста детска песен беше, на мен ми беше странно защо тези хора първо се смеят, а после плачат!

Слава Богу, учителите са много разбиращи и винаги са насочвали децата спрямо интереса и възможностите на децата. В началото със сестра ми тръгнахме заедно, но после трябваше да се разделим. На мен ми беше интересно фолклорното писане, неравноделните размери...

А аз как се насочих към народното пеене? Бяхме на един фестивал в Девин и аз за първи път чух родопска каба гайда. Обърнах се към мама и й казах : "Мисля, че ще стана народна певица". Голямата ми детска мечта беше да се развия като народна певица..." 

"Много е важно да следвате детето в себе си, то е много чисто и много правилно мисли, защото ако не последвате детската си мечта, рискувате да съжалявате, че не сте го направили. Аз го направих и определено не съжалявам. 

Когато ме приеха в Академията, аз отидох да се похваля на г-н Герганов и той се разплака и каза :"Аз не очаквах, никога не си споменавала, че искаш да поемеш по тоя път." Да, наистина аз не бях споменавала"

"Книгата звучи много тъжно, защото в нея са изляти емоции, които не могат да бъдат изречени на глас... На 02.02.2022 се появи на бял свят първата ми книга... Ангел е по-малкият ми брат, от втория брак на баща ми... Аз поддържах връзка с него, той за съжаление през 2019 година загуби живота си при инцидент, не по негова вина. Това ме накара да кръстя книгата на него и това е най-силното ми стихотворение и да продължа живота му един вид...."

Вярваш ли в чудеса?

И знаеш ли, че ти си чудо?

Ти пял ли си с пълен глас в дъжда?

А вятъра до теб е той . танцува...

А.П

Страж на моите сънища.

Герой на моите мисли.

Води ме по стръмните пътища. 

В сърцето ми днес настани се...

Търсех с годините в погледи.

Тичах, но спрях се до тук.

С тези не думи, а полети.

Благодаря, че си мой съпруг!