Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Запознати ли сме с рисковете в киберпространството?

Снимка: Радио Видин

Според проучване, проведено от социологическа агенция "Тренд", 64% от българите се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това показват данните от първото в България национално представително проучване на тема киберсигурност - "Кибер здраве България 2023". Около 42% се оценяват като по-скоро неосведомени, а 22% - напълно неосведомени. 30% смятат, че са осведомени, а 3% не знаят. Възложител на проучването е Съюзът за стопанска инициатива. Общо 5% от българите казват, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление, а 88% отговарят отрицателно. Не всеки, обаче, би си признал, че е бил измамен през мрежата. 41% са споделяли лична информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата, а 48% от българите смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството. 39% смятат, че решението за справяне са по-строги закони и ефективно налагане на санкции. В общи линии работата за защита от кибератаки е в ръцете на потребителите. 

Защо трябва да сме информирани и за какво да внимаваме, когато сме в интернет пространството?

Обемът на извадката е 1001 ефективни интервюта с респонденти на възраст, представителността е за пълнолетното население на страната, методът на регистрацията е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице", а периодът на провеждане е 4-11 юли. Резултатите от проучването бяха представени от Евелина Славкова от агенция "Тренд": 

"Значителна част от българското общество не е осведомена по темата за киберсигурността. Трябва да имаме предвид, че голяма част от обществото ни, около 14%, никога не използват интернет в ежедневието си. Всички останали хора използват интернет под една или друга форма, дали по цял ден, дали по няколко пъти в седмицата, или в месеца, но все пак голяма част от българското общество, в различни възрастови категории, използват интернет. Реално по-малка част от обществото, около 38%, не се чувстват сигурни в интернет. Съответно това показва, че има необходимост и много възможности да се говори по тази тема." 

Попитахме Евелина Славкова може ли да се твърди, че българите имат слабо доверие в институциите и по тази тема:

"Разбира се това е една от призмите, през които можем да погледнем тези 34%, а другата призма е тази, че те не са запознати към кои институции могат да се обърнат. Едва 24% от българите, според изследването, са запознати с това към кои институции могат да се обърнат при киберпрестъпление. Разбира се в тези 24% има и известна доза престижност да кажеш, че ти знаеш към кого да се обърнеш, тоест този процент може да бъде и много по-нисък, докато близо 70% посочват, че не се запознати. Когато ти не си запознат, много по-трудно е да тръгнеш да търсиш съответната информация към кого да се обърнеш, какви са механизмите и начините, по които да направиш своето оплакване и затова хората предпочитат да се обърнат към близки и познати да им дадат просто някакъв съвет" - обясни Евелина Славкова.

Какво ни съветват специалистите? Потърсихме за коментар Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

"Интернет пространството крие много рискове както за възрастни, така и за деца. Технологиите се развиват много бързо, възможностите за бизнес и за престъпления също така се развиват доста бързо, за съжаление и естествено интернет като едно пространство, в което за известно време поне извършителите могат да останат анонимни или поне по-трудно разпознаваеми, се оказва нещо като рай за различни видове престъпления, извършвани върху хора и деца. Има 15 вида киберпрестъпления по наказателния ни кодекс, но това, което най-лесно може да се обясни е, че всякакви видове изнудвания онлайн, кражбата на лични данни и възползването от тях, изнудване с цел придобиване на парични средства, кражба или изнудване чрез снимки или видеоматериали също е престъпление. Изобщо, всякакъв опит да отнемеш нещо през дигиталното пространство на друг човек, както и заплахите, също са криминализирани в Наказателния кодекс" - каза Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

Попитахме видинчани чувстват ли се защитени в интернет пространството.

"При мен не е имало такива случаи, но при мои приятели - да. Взимали са им профилите и са ги заплашвали, че ако не дадат дадена сума, ще им покажат някои съобщения и такива неща. Гледах няколко клипчета и си мисля, че това е една група от хакери, които го правят нарочно, срещу държавата, за да може държавата да направи дадени неща, които те искат, а не ги прави... Чувствам се защитена, но човек трябва да внимава каква информация се пуска там. Аз лично нямам такива проблеми, но като цяло трябва да се внимава. Предполагам, че ако се наложи, трябва да се потърси полицията, но иначе аз гледам винаги да съм подсигурена" - коментираха видинчани.

Статистиката показва, че преди 2022 година, всяка година има по една сериозна хакерска атака. През 2021 година беше ударен сайта на националното преброяване. А през 2019 година - Националната агенция за приходите, където изтекоха и данни. От Министерството на електронното управление казват, че до подобни ситуации може да не се стига в бъдеще, защото предстои въвеждането на новата европейска директива за киберсигурност, известна като NIS-2, по която се увеличава броят на секторите, които трябва да спазват правила. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45