Боян Стефанов: Наблюдаваме театър, от който зрителят няма поводи да бъде доволен

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Боян Стефанов в ''Посоките на делника'', 31 август 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С напрежение започва новият политически сезон. Преди 1 септември, когато се открива есенната сесия на Народното събрание, назряха проблеми между управляващите партньори, които си отправиха остри нападки. 

Поставен ли е под въпрос животът на настоящия парламент? Ще бъдат ли преодолени различията или задаващите се местни избори ще се окажат препъникамък? 

Големите въпроси, от които зависят съдбите на страната, дискутираме с Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб.

Радио ВИДИН: В навечерието сме на новия политически сезон, което само по себе си е позитивна новина. От друга страна, знаем, нашият политически живот буксува. Последните няколко дни са изпълнени с напрежение, с престрелки между управляващите. Целият този диалог и нападки, които се случват чрез медиите, дали по-скоро са за масова консумация?

"Няма как да знаем със сигурност. От една страна, наистина не е толкова лошо, даже е добре, че страната има редовно правителство, избрано от Парламента, защото от тази държава се очаква да функционира по този начин. Може би във времето на служебните правителства политическият застой беше още по-сериозен, защото без Народно събрание една парламентарна република не може да си обновява законодателството, не може да приема програми, не може да извършва важни действия. От друга страна, да, имаме редовно правителство, но то е направено с цената на огромни компромиси, с мандат на втората политическа сила и с липса на ясно коалиционно споразумение. Всеки от участниците - или от директните участници в него, или от другите парламентарно представени сили, които го подкрепят, могат много лесно да започнат да го атакуват или да се атакуват помежду си, защото отговорността на парламентарното мнозинство е размита".

Радио ВИДИН: Да Ви върна малко по-назад. Управляващите са предимно многословни. Обявиха, че подготвят програмен документ, който да очертае посоките на правителството и да минимализира възможността за остър тон, но това така и не се случи.

"То звучи добре, звучи популярно, но може би не е толкова лесно да бъде изработено и да бъде прието от политически сили, които макар и партниращи си от немай къде, нямат развито доверие помежду си. Това, което е усещането на нас зрителите на този процес или на нас слушателите, ако слушаме радио, е че в крайна сметка в рамките на Сглобката има сериозно недоверие и че се спори и проблематизира всяко важно решение. Сглобката или (не)коалицията държи някаква стратегическа рамка, т.е. удържа възможността България все пак да има редовен кабинет и да стои по някакъв приличен начин в кръга на партньорските ни и съюзни държави. Опаковката на пръв поглед изглежда добре, но вътрешният механизъм на функциониране очевидно не е добър".

Радио ВИДИН: Стигам до заключението, че основният принцип в нашата политика е, че интересът клати феса. С такова впечатления оставям и особено след като се сглоби това неочаквано направление, тъй като то беше представяно като такова от политическите фигури.

"Вероятно да, вероятно да. Извън това нещо, което всеки усеща, колкото и то да е неофициално, колкото и то, когато се случи, всеки да се старае да го прикрие... но има и нещо друго. Без да се опитвам да звуча сектантски в политически смисъл - електоратът, една част от избирателите, които са зад Продължаваме промяната и Демократична България, в последните години, че и повече време, развиха симптоматика на много радикален електорат. Тези хора много трудно приемат изобщо идеята, че може да се конструира управление в България без тях. Ако техните народни представители, например, не се разберат със своите колеги, ако се изгради и официализира друго парламентарно мнозинство без тяхно участие, ако те нямат мнозинство, а те в случая нямат и не само това, но не са и първа сила.... Тогава задължително в София и евентуално в няколко други по-големи града, но най-вече в София, започват да избухват протести. От много време е така. Едно от утешенията, което, разбира се, за хората не от София, за хората в по-голямата част от страната това не е никакво утешение, но поне когато представителите на тези избиратели участват в управлението - центърът на столицата е спокоен. Тук вече въпросът е, до каква степен и колко време още трябва цялата страна да плаща данък риск от радикализация на част от електората в центъра на столицата ни?"

Радио ВИДИН: Със създаването на Сглобката, мисля си аз, по-скоро имиджовите щети са най-вече за Промяната. Ако погледнем Демократична България, това е една по-скоро фанатизирана формация, която има хардкор електорат, който винаги е съгласен и винаги прощава всичко.

"Така е. Те се чувстват сложно и некомфортно дори когато са на власт, защото са развили изключителен опозиционен рефлекс. Част от техните народни представители, когато се случи нещо неочаквано и неприятно - убийството на Алексей Петров, например... Те казват "вижте, вижте колко е мафиотизирана страната, колко е мутризирана". Сякаш те не са управлението в този момент. Тоест дори когато те, техни кадри, техни министри и т.н. държат изпълнителната власт, дори когато техните партньори по един или друг начин са били във властта предните години, защото в последните повече от 2 години една не малка част имаше и тяхно редовно правителство с мандат на ПП, видни лица от ПП бяха месеци наред в служебните правителства... ако ще години наред да минат, те пак не могат да приемат, че и те носят отговорност за управлението на страната и за нейното състояние. Винаги каквото и да се случи, излизат със своето възмущение".

Радио ВИДИН: Летните месеци не бяха толкова горещи, колкото през предходните години, но имаше интересни моменти: показното убийство на Алексей Петров. България връща ли се в началото и средата на 90-те?

"Не. Не мога да си позволя да кажа това нещо все пак. Бог да го прости Алексей Петров. Винаги е неприятно, когато някой бъде убит, особено по такъв показен начин. Да не забравяме, че това е човек, срещу когото е имало атентати и в миналото. Този човек живееше под риск. Ходеше с охрана до последния си ден. Неговото убийство, за което няма няма официална още ясна информация за извършители, ние можем само да гадаем. Надали то е най-неочакваното такова. Не мисля, че България се е мутризирала по начина, по който беше в 90-те. Силно се надявам едно такова убийство да не повлияе на напредъка ни по нашия стратегически път - очакваното ни приемане в Шенгенското пространство и евентуално в Еврозоната".

Радио ВИДИН: Тези стъпки бяха основният мотив, който управляващата коалиция "продаде" на избирателите. Пътят на България, разбира се, трябва да бъде европейски. Говорейки за такъв: да погледнем към съветския монумент, който политиците от дълги години бранят. Каква е гледната Ви точка за МОЧА?

"Моето лично мнение е ясно: този паметник трябва да бъде премахнат. Трябва да бъде демонтиран. Разбира се, понеже не сме фанатици и радикали, историята трябва да бъде съхранена, т.е. неговите релефи, скулптури, създадени навремето от изявени български скулптори като Васка Емануилова и Любомир Далчев трябва да бъдат съхранени в Музея на социализма. Всеки, който иска да види той какво е представлявал от изкуствоведска гледна точка, да може да разбере... но в центъра на столицата ни е безумно да има грамаден паметник, най-големият паметник в София, който да бъде на съветската армия, нали, която е армия на държава, обявила ни война. Проблемът с него и проблемът с всички тези политици - местни, софийски и национални, които плащат данък на болшевишкия тотем, е това, че електоратът в столицата мнозинствено е евроатлантически настроен. Това всеки го знае. Той е разделен на две в два големи лагера: лагерът на ГЕРБ-СДС и лагерът на ПП-ДБ. Най-вероятно една от тези формации ще има и следващия кмет на Столична община. Въпросът е, че те са се заключили в такава схватка, че малцинственият ляв електорат, малцинственият соцносталгичен електорат може би ще разреши тази битка. Съответно всяка една от двете групи се старае да не отблъсне докрай тези избиратели, затова по всяка вероятност до минаването на местния вот няма да има никаква промяна в тази насока, въпреки че има официално решение на СОС за премахването на паметника, а пък и правителството реагира по някакъв начин, като МС прехвърли правата на областния управител на област София".

Радио ВИДИН: Въпреки че имаме действащо правителство, като цяло ситуация не се успокои особено много. Дискусиите са радикализирани, минава се често нормалният тон. Имаме го управлението, но не сме мръднали напред.

"Вероятно защото и кабинетът до голяма степен е търпян. Това, което аз си мисля, че става, е че самият редовен кабинет знае, че в дългосрочен план е обречен в този си вид. Той неизбежно ще претърпи промени. Вече политиците в парламента докога ще го издържат е друг въпрос, дали ще бъде до местния вот, до Нова година, някакъв такъв не много дълъг хоризонт, но той ще претърпи промени. Може би участниците в самия Министерски съвет, хората, държащи изпълнителната власт, се чудят как да оставят своето политическо влияние, да оставят своята проекция в изпълнителната власт, а това става през кадри и назначения. Това поражда напрежение, защото в крайна сметка мандатоносителят е една парламентарна група, която няма и 1/4 от Народното събрание. Мандатът се държи от група с 50 и няколко народно представители, която няма коалиционно споразумение. Същевременно, докато има тези права, иска да прави каквото си иска. Как да кажа, чисто човешки или философски би могло да бъде разбираемо, но то не е основателно политически и държавнически. Това, което, за съжаление, смятам, че прозира, е сбор от частни интереси".

Радио ВИДИН: Но да бъдем честни: кадруването е характерно за всяко едно правителство.

"Съгласен съм, но просто по-консенсусно и по-лесно е ставало, когато има ясно мнозинство. В случая, когато те нямат такова, нали, опониращите на тези назначения имат много по-голям резон да недоволстват".

Радио ВИДИН: Да погледнем моментната опозиция в Парламента, доколкото можем да смятаме, че тя наистина е такава. През годините не малко се е изприказвало за потенциала на националистическите партии. Според Вас насетне Възраждане има ли как да расте? Аз не съм напълно убеден, че те са консервативна и дясна партия. Техният национализъм пък е изразен чрез русофилия.

"Така е. От една страна, политическите анализатори, които следяха и коментираха Възраждане от нейното засилване през последните години, всеки път се опитваха да и слагат таван. Всеки път бъркаха до този момент. На последните вотове, за добро или лошо, тя нарастваше със стотина хиляди избиратели на всеки парламентарен вот. Лидерът и Костадинов, по мое мнение, в последните седмици допуска стратегически грешки. Например, обвързвайки партията си крайно с паметника, за който говорихме. Пред него има палатки, мислят си, че го пазят денонощно. Нарече привържениците на може би най-популярния български отбор - Левски (София), еничари... Това е несъстоятелно. Отбор, който носи името на Васил Левски. Много по-стар от социалистическата епоха. Отделно по отношение на техния консерватизъм: обвързването на партията с на практика каузата на друга държава, обвързвайки партията с наследството на социализма, което е меко казано спорно, по мое мнение - негативно... социализмът сам по себе си е бил прогресивистка идеология. Това е изключително отстъпление от консервативните принципи, ако изобщо партия Възраждане някога е била осъзнато консервативна. Тя в крайна сметка е прибежище на някакви не много осъзнати традиционалисти. За нея все пак гласува електорат, който смята за себе си, че е традиционалистки ориентиран, русофилски ориентиран... но това е една от големите болки на българското общество, че русофилският му сегмент преживява собственото си влечение към друга страна, на всичкото отгоре - страна, която непрекъснато в последно време категоризира България като враждебна за себе си страна. Българският русофил смята, че русофилията е част от българския патриотизъм и национализъм. Това, разбира е, е абсурдна теза, вредна теза. Трябва да си признаем, че това разделение фили-фоби отдавна го има. Имало го в следосвобожденския период, изобщо не коментирам комунистическия период, има го и сега. Силно се надявам тези настроения в обществото лека полека да намаляват. Толкова много е акумулирала българската русофилия, че това няма да се оправи от днес за утре. Да не забравяме в крайна сметка, че западният лагер, от който България е част, от обединена Европа, от натовското пространство, два съюза, в които аз приветствам българското участие, самите те по никакъв начин обаче не са безпроблемни и не са съвършени. За традиционалистки настроения българин, за консервативния български избирател, който е мнозинственият български избирател, част от тенденциите, които се развиват в нашия лагер, са проблематични. Например, по отношение на LBGT идеологиите, по отношение на зеленизмите, по отношение на свръхпрогресивизма. Тези две страни пораждат напрежението".

Радио ВИДИН: Аз съм на мнение, че българската политическа класа не е добра в "продаването" на дадени идеи, т.е в представянето на послания. Осъзнавате, че нашето общество е здравословно скептично. Трудно ще разбере западността по този начин, по който управляващите го представят.

"Аз мисля, че в отношението си към господстващата в обединения Запад идеология българската политика има може би три слоя, три сегмента. Един, чиито електорат е настроен негативно. Това в момента е електоратът на Възраждане и на БСП. Избирателите на тези партии просто искат да кажат "не" на този избор. На другия полюс са избирателите на ДБ и остатъчните избиратели на ПП, които в огромна степен са безкритични към тази идеология. Каквото и да се случи в Брюксел или Вашингтон, те ще го приемат охотно, без да поставят каквато и да е оценка. Останалите партии - като коалицията ГЕРБ-СДС, като ДПС, които са в тежка дилема, нали, как да съвместят цялостно правилния геополитически избор на България - да бъде част от НАТО и обединена Европа, но същевременно докъде да се приеме и какво да се филтрира от тази идеология. Третият път е най-сложният път. Апропо, това отговаря и на предния въпрос за Възраждане - растяха, защото техният лидер безотговорно се постави на лесната плоскост. Той следва общественото мнение на част от българското общество. Той казва всичко, което те искат да чуят. На другия полюс са ПП и ДБ".

Радио ВИДИН: Местните избори ще се окажат ли препъникамък за настоящата сглобка?

"Мандатоносителят на настоящата сглобка е политическа формация, която за момента няма устойчиво представителство в местната власт. ПП е твърде нова формация. ДБ винаги са били слаби - и отделните партии, които я съставят, и цялата коалиция, на местни избори. По-скоро партиите, които са традиционно силни там, са ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП исторически, макар и с намаляващо влияние. Според мен борбата ще бъде тези сили, които имат солидно присъствие в местната власт, имат много кметове и общински съветници, да запазят своите позиции. Съответно по-новите формации да влязат там. Това пък са ПП и Възраждане. Интригата ще бъде, ще успеят ли възрожденците и либералната коалиция да се сдобият със солидно представителство или партиите на статуквото в местната власт ще успеят да задържат своите позиции? ПП-ДБ, от една страна, и Възраждане, от друга страна, няма да постигнат много забележителен успех".

Радио ВИДИН: До някаква степен си проличава известно разочарование във вашия анализ от политическия ни живот. Какво очаквате от политическата сцена в навечерието на 1 септември? Какво искате да се случи, какво да направи управлението?

"Първото важно политическо действие, което предстои, суверенно политическо действие, е българските избиратели да дадат доверието си на читави кметове и представители в общинските съветници. След този вот, след като той минe, предполагам, че ще започне процес, дълъг или къс, на преформатиране на изпълнителната власт. По всяка вероятност резултатите от местните избори ще окажат своето влияние. Най-доброто, което би могло да се случи, е след месеци да имаме коалиционно споразумение, което наистина да консолидира, да стабилизира българското правителство и това напрежение, което виждаме на централно ниво в НС - да отслабне".

Радио ВИДИН: Тезата, че ситуацията днес е същата като тази от началото на 90-те, ми изложи наскоро в разговор друг анализатор.

"Не мога да се съглася, защото в крайна сметка България в 90-те години беше в състояние на практически фалит. Комунистическата власт беше докарала страната до това състояние. България днес, въпреки финансовите кризи и въпреки спорното управление в последното години, е в пъти по-богата страна. България е в пъти по-богата страна и от Тодорживково време. Лошото е, че не се е изградил консенсус около този факт, защото все пак много отделни хора и много домакинства страдат от материални и социални проблеми. Целият този икономически просперитет не е могъл да доведе до адекватно разпределение на тези блага. Отделно хората, свикнали половин век да живеят в комунизъм, който е бил лъжеегалитаризъм, някаква лъжа, че всички са равни, в момента свободният пазар и либерална икономика правят икономическите неравенства по-видими, това потриса част от обществото. В крайна сметка България в момента е в съвсем друга позиция. България е една страна, където в цяла Европа се пътува с лични карти. Ако ни приемат в Шенген, ще паднат нашите граници с Гърция и с Румъния, т.е нивото ни на търговия, на производство, на интеграция, на международна тежест, ако щете, ще е съвсем различно... Да се сравнява с края на 80-те и началото на 90-те е много абсурдно. Отделни престъпления, убийства, отделни проблеми - ще има, винаги ще има, случват се и в по-богати страни от нашата".

Радио ВИДИН: През миналата седмица станахме свидетели на пореден епизод от войната между държавния глава и правителството. Докъде може да стигне тя?

"Докато има Народно събрание и то с всички възможни компромиси подкрепя правителството, то до голяма степен е неуязвимо от президента. Президентът сам, за негово съжаление, се поставя в не леката роля на политически играч, което не му е докрай вменено от Конституцията. По-скоро президентската институция до този момент е следвало да бъде някакъв спасителен пояс, така че ако НС не си свърши работата, а най-важната му работа според Конституцията е да избере правителство, Вие сам виждате: ако НС не успее да излъчи редовно правителство, то губи своето основание да съществува, нали... а пък президентът, държейки се по този начин, отказвайки да утвърди промени, които редовното управление иска, показва желание да задържи власт, която е добил във времето на служебните правителства, което отива отвъд легитимното. Представителите на настоящата редовна власт морално и политически са в нелека ситуация, защото да, те враждуват с държавния глава и той с тях, но ние добре помним, че не беше далеч времето, когато те бяха служебни министри в неговите служебни правителства. Да, наблюдаваме театър, от който зрителя няма поводи да бъде доволен".