Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Биолог: От нас зависи да се чувстваме щастливи

Снимка: Радио Видин


Защо едни хора са по-щастливи от други? Това е един въпрос, който учените си задават много отдавна, а проучванията им показват, че при всички случаи генетиката има някакво отношение. Това каза проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките и посочи, че някои от тях дори изказват хипотезата, че вероятно 40% от това дали ще бъдем щастливи е генетично предопределено, а останалите 60% зависят от околната среда:


Проф. Радостина Александрова


"Появява се една доста интересна книга през 2005 година, в която трима учени описват три фактора, които стоят в основата на щастието. Това са обстоятелствата, както казват те, или околната среда, това е нашата умишлена дейност или нещата, които правим, и третото нещо, разбира се, това е нещото, което ни е зададено по принцип, тоест това е генетиката. И дори един от авторите прави опит да даде цифров израз и според нея 50% на практика имат генетична основа. Всичко това обаче са догадки и продължава да бъде така до 2016 година, когато в списание "Нейчър дженетикс" излиза една публикация. Всъщност това е най-голямото публикувано до момента проучване, в което са обобщени данните за 298 000 души. Проучването е ръководено от двама холандски професори, но в него влизат повече от 180 изследователи, в 145 изследователски центъра, в 17 държави. Всъщност това е най-мащабното проучване и то наистина показва, че има генетични варианти. Значи те идентифицират поне три генетични варианта, които са свързани с нашето субективно усещане, че сме щастливи. Те обаче разкриват и още нещо и това са гени, които са свързани с депресията, с депресивните симптоми, 11 гени, които пък имат връзка с невротичните състояния. Така че това е най-голямото проучване, което показва, че генетиката има отношение, но не трябва да я абсолютизираме."


Учените продължават да търсят отговори за връзката между генетиката и щастието и в резултат на работата им процентът на генетичната компонентна е значително понижен, обясни проф. Александрова:


"Това прочуване в „Нейчър дженетикс“ показва, че може би около 1% би могло да бъде обяснено с всички тези генетични варианти нашето различно усещане. Изобщо не бива да забравяме, че ДНК, която е много важна, знаем, че това е Книгата на живота и всеки един от нас се ражда с тази книга, но по никакъв начин не бива да възприемаме това като присъда, а следващото ниво е т. нар. епигенетика, тоест това дали това, което е записано в Книгата на живота, ще бъде прочетено, кога и как. Така че много неща са в нашите ръце и ние в голяма степен сме отговорни за нашето щастие, за това как възприемаме нещата от живота, за това доколко успяваме да оценим малките неща, които ни се случват и които всъщност на практика ни правят щастливи."


Учените търсят причините не само на щастието, но и на на точно противоположното състояние- на депресията. В световен мащаб от това състояние страдат най-малко 350 милиона души, смята се, че това ще бъде едно от заболяванията на бъдещето, ние вече го виждаме и в нашето настояще, каза още биологът. По думите ѝ учените продължават да търсят причините, за да могат да бъдат намерени и отправните точки, които да помогнат както за профилактиката, така и за лечението на депресията.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26
Археологът Ваня Ставрева изнася беседа пред посетители на Исторически музей

Археолог: Промените в праисторията са свързани с промени в труда

Намираме повод в  Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..

публикувано на 01.05.24 в 15:00