От обора до мандрата- как се сбъдват мечтите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 20.09.22 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 27.09.22 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има ли у нас почва за отглеждане на елитни стада и как се оцелява в условията на криза? За да разберем, отиваме в село Гомотарци, където е семейната кравеферма на Николай Николов и Десислава Кирилова. 

Те са брат и сестра, а фермата е сбъднатата им мечта и е една от малкото останали в региона, в която, не само, че се произвежда качествено мляко, но и година след година се правят инвестиции- понякога с помощ от държавата, но повече със собствени средства. Заради икономическата криза и постоянно растящите цени на горива, торове, храна за животните, са силно притеснени от това как ще изкарат зимата: 

"Сами произвеждаме фуражите си, това ни облекчава... Себестойността на млякото не е под 1,20, при тези цени... Ние оцеляваме, защото затворихме цикъла- произвеждаме традиционните млечни продукти... Всяка една помощ от държавата е добре дошла, но всеки трябва да си направи сметката... Целта ни е да достигнем 100 дойни крави, а приплодите- колкото - толкова... Но... да оцелеем зимата... "- казва Николай. 

За да изхранват животните се занимават и със зърнопроизводство, но тази година отчитат ниски добиви. Борят се, въпреки проблемите, които съпътстват животновъдния сектор. Разходите за храна за животните и за горива са най-голямото перо в бюджета им: 

"Кравефермата е на изцяло на ток, а мандрата е на пропан бутан... При добро желание и много лишения, може..." 

Липсата на работници е най-големия проблем, казва Деси: 

"Срамуват се, че ще работят във ферма... Няма желание... Трябва човек да обичат животните, не може всеки ... Когато човек се отнася грубо с тях, винаги страдат животните... Трябва им спокойствие- както човекът иска релакс, така и те... Искат да ги галиш, да говориш с тях, като малки деца са... Понякога имам чувството, че повече ме разбират, отколкото хората, затова е много трудно да се намерят работници..." 

Първата ми среща с Николай и Деси и животинките от семейната кравеферма в Гомотарци беше в началото на 2016 година. 6 години по-късно има с какво да се похвалят- покрито хале, където кравите са разпределени по възраст, имат и собствена мандра, в която преработват част от добитото мляко. Спомнят си началото през 2008 година и трудностите, през които са минали:

"Тогава животните не бяха селектирани, събирали сме животни... Сега са млечни, с по-високи показатели от тези, които сме имали преди 10 години- в резултат от добрата селекция, от значение е и храненето..."

Най-новата им придобивка е собствена мандра, в която преработват част от добитото мляко и произвеждат кисело мляко, сирене и кашкавал. Имат постоянни клиенти, а продукцията им се предлага и по видинските магазини. 

Кандидатствали са за компенсация от икономическите последици, заради войната в Украйна. 

Малко ги плашат кризата и постоянно растящите цени на горива, торове, храна за животните, но не се предават. 

"...Помагам в правенето на сирене, в производството на кисело мляко и кашкавал, понякога помагам на тати да изнесе стоката от магазините..."

Влади, е зрелостник, завършва математическата гимназия, но от няколко години се грижи за поколението на кравите. Решил е да учи за ветеринарен лекар и обещава да се върне:

"Тук съм, след училище съм постоянно тук... Бил съм на 4-5 години, когато за първи път съм влязъл във фермата... Отначало ме беше страх от теленцата... От две години насам се грижа за заплождането на кравите... Ще уча за ветеринарен лекар и ще се върна във фермата..." 

Лично аз нямам съмнения, че и двамата ще продължат започнатото в кравефермата. Иначе Ники и Деси плануват да разширят капацитета на мандрата, да пуснат доилната зала, да довършат ремонта в основния обор, където кравите ще са свободни, да изградят система за автоматично постилане на слама- въобще стремежът е към максимална автоматизация на процесите по отглеждането на животните. Причините са ясни.