Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Това уважение, което го имам, ми дава кураж да живея"

Георги Димитров: "Аз от окарината не се разделям"

2
Георги Димитров от село Лик
Снимка: радио Видин
В "Калейдоскоп" ви срещаме с Георги Димитров от село Лик или както всички го знаят бай Георги, който свири на окарина, един вече изчезващ инструмент.

Роден е във врачанското село Типченица през далечната 1932 година. На шест години остава сирак и започва да работи като ратайче по къщите на богатите хора. Времената са били тежки, годините бедни... Спомня си с тъга за своето детство, което определя като "нерадостно". Има обаче късмета да живее при много добри хора, които се грижат за него, помагат му да получи образование. Точно по това време, когато е ратайче и пасе овцете край село, се научава да свири на окарина.

През 1950 година  помощта на своите благодетели успява да завърши гимназия с пълно отличие. След гимназия се записва да учи във Военно училище във Враца. Представя се като блестящ курсант и бързо стига до званието "лейтенант". След завършването си започва работа в различни военни поделения.

От ръководството забелязват младия и талантлив капитан и му предлагат да следва във Висшето военно училище в Шумен. Успешно завършва и излиза дипломиран инженер. Качествата му се оценени и става преподавател във ВВУ по предмета  "Теория на радиолокацията", така работи в продължение на 20 години. Автор е на учебник по предмета. Става инженер-конструктор в Института по специална електроника в София. Известно време отговаря за ракетната техника в България. Това му дава възможност да пътува и в Северозападна България, където посещава полигоните за борба с градушката. Обича работата си и навсякъде е оценяван по достойнство. През 1980 година излиза в пенсия. 

След пенсионирането си се връща в родното си село, построява си нова къща, живее спокойно и здравословно. Радва се на уважението на местните хора.

Семейният му живот е образцов. Със съпругата си живеят 60 години заедно и въпреки трудностите и лишенията, никога не са имали пререкания.


Окаринката е любимият музикален инструмент на бай Георги. На нея се свири изключително трудно, тя е много крехка и трябва да се пази от счупване. Окаринката е животът и душата на бай Георги. От седемгодишен започва да свири на този нелек музикален инструмент, продължава и до днес. Много награди и много известност му е донесла тази малка и невзрачна , но с невероятен звук, окарина. За него тя е начин да се потапя в чудния и красив свят на музиката, да забравя немотията и да живее по-леко. В момента има 40 окарини, подарък са му от майстора бай Геро от село Терзийско, община Троян. Днес знае около 200 народни мелодии от всички фолклорни краища на България.

"Първото ми участие в Копривщица е на Третия събор на народното творчество през 1976 година, тогава от отдел "Култура" в Шумен идват и ми казват: "Другарю полковник, изпращаме ви в Копривщица, вие свирите на окарина, знаем от празника на училището". За моя голяма изненада, когато слязох от сцената, ми връчиха диплом и златен медал, подписан от Людмила Живкова. И така от тогава в мен се зароди едно желание да свиря и почнах полека-лека да увеличавам списъка.

Окарината е много труден инструмент, трябва да помня на всяка мелодия изходното положение на пръстите, и освен това- да не я изпусна, ако падне - ще стане на парчета. Имам 6 златни медала, два плакета и най-важното  бях оценен от жури и съм щастлив, че може да ме видите пак във вашия град, това ми дава кураж да не падам духом, да не изпадам в депресия. Аз съм заобиколен с много голямо внимание, това внимание ми действа повече от лекарство. Най-любими са ми песните на Борис Машалов, любими са ми родопските, абе те са много..."

Днес бай Георги продължава да учи нови мелодии, постоянно слуша радио, гледа телевизия и то предавания най-вече свързани с неговото хоби- свиренето. Шест златни медала и два плакета е равносметката от участията на бай Георги с неговата окаринка в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през изминалите години.

Бай Георги е преживял много трудности, но едно е научил, което съветва и нас: "За да бъде здрав човек, трябва да спазва ценностите в живота, да не прекалява с пушене, с пиене, много е важно семейството също, атмосферата в семейството. Моята съпруга е от село Три кладенци и е възпитана в любов към семейството, към ценностите в живота. Не се оплаквам, бях и пчелар около 20 години, пчелите ми удължиха живота. Всяка вечер решавам кръстословици- за мозъка. Мога да ида да живея в София, но тук съм си спокоен."

Днес бай Георги живее сам на село. Сила и увереност му дават неговите деца, неговите приятели, хората, които оценяват неговото изкуство, което сътворява с окаринката си. С радост приема предложенията за участие в различни фестивали и конкурси. За това благодари и на читалището в село Лик, което не го забравя като изявен самодеец и го включва в различни художествени изяви.

Повече може да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Видинската езикова гимназия изпрати випуск 2024 (снимки)

Общо 80 ученици завършиха Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин . За десети път беше връчена статуетката „Криле“, която е наградата на училищното настоятелство. Дело е на скулптора Светлин Николаев и символизира разтворената книга на познанията, с която политат мечтите.  Директорът Боянка Никова пожела на..

публикувано на 13.05.24 в 14:46

Видинският марионетист Теодор Борисов ще преподава в Еквадор

Още един повод да се гордеем за пореден път с видинския марионетист Теодор Борисов , познат по света като "Il grande Lupo bulgaro" , големият български вълк, тъй като той получи специална покана от министъра на културата на Република Еквадор . Тео е поканен да ръководи интензивен курс на обучение в рамките на Международния куклен фестивал, който се..

публикувано на 13.05.24 в 14:00

Приоритет ли е образованието само преди избори?

Голяма част от учителите са над средната възраст за страната, но има и много хора, които завършват педагогически направления в университетите в момента. Въпросът е, че голяма част от тези хора не искат да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата много бързо се отказват от професията. 70% от младите преподаватели не..

публикувано на 13.05.24 в 13:00

В "Музикална зона" слушаме "незабравата" Катя Филипова

Ако беше жива, певицата днес щеше да навърши 75 години.  Но… Числото 13 наистина се оказа фатално за нея. Точно на рождения си ден – 13 май, преди  12 години, умира голямата звезда на българската естрада от 70-те години Катя Филипова.  Ще я запомним като един от най-големите гласове на България. Изпълнителката на култовата "Незабрава" на Тончо Русев е..

публикувано на 13.05.24 в 09:55

"Неделник" от 12 май 2024 година

Прозорците са като очи. Очите са като прозорци. Очите, казват, че са и прозорци към душата. Прозорците можем да си изберем, но не и очите. Не и душата. Да. Днес, в първата неделя след Великден, православната църква празнува Томина неделя . Този празник е свързан със съмнението и уверението във Възкръсналия Христос. Главен герой в..

публикувано на 12.05.24 в 14:20

Нека творим живот в силата на Възкресението

Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Не бъди невярващ а вярващ!" (Иоан 20:27) Христос Воскресе! Вечерта в деня на Светото Възкресение, както чухме от днес прочетеното Евангелско повествование, Спасителят се явил на своите ученици, които били събрани..

публикувано на 12.05.24 в 08:00

Историята зад песента "Твърде лично" и връзката с Видин

"Твърде лично" e най-новата R&b песен на видинчаните Християн Христов, по-познат като IMP и Божидар Пардонов, с псевдоним в рап средите PMC . Питате се защо ви я представям днес и отговорът е много прост - изпълнителите посветиха най-новата си песен на Видин, на тези, които живеят в града и на онези, отдавна напуснали пределите му...

публикувано на 10.05.24 в 17:00