Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за видинчанина, изкачил Килиманджаро

Снимка: TheWondrous

В "Другата истина" днес си спомняме за Младен Младенов, електроинженер от Видин, един от добрите специалисти в Завода за помпи в града. В продължение на 25 месеца той е живял в град Моши, Танзания, където е помагал в изграждането на местен завод.

"Когато Господ е раздавал благата по земята, то в Танзания е изтърсил чувала си с блага. Местното население е представено от 19 Снимкаплемена. В страната живеят и около 3 млн. индуси. В страната живее и една известна етническа група - масаите, които наброяват около 300 000 души и за които все още няма обяснение откъде произхождат. Те се различават от коренното население- високи, стройни, по-близо са до арабите, отколкото до местните. За тях се смята, че преди около 1000 години са мигрирали тук отнякъде. Масаите населяват най-лошата част на Танзания- Серенгети, където природните условия са най-тежки. За тях в Африка казват- войнствен като масай. Там младежите, за да докажат, че са станали мъже, трябва да убият лъв с копие"- разказва Младен Младенов.
 
Видинчанинът смята, че в Танзания за чужденците животът не е бил лош.

Снимка"Неприятното е, че и при тях, както и при нас, престъпността е много висока. Аз дори и часовник не носех на ръката си- там могат да те убият само заради него. Парите ми, когато излизах, също бяха малко и ги носех предимно като предпазно средство. Но тази престъпност, за разлика от нашата, е на съвсем друго ниво. Те крадат, за да оцелеят, те нямат друг избор. Там парите не се харчат за различни скъпи марки коли, а за да можеш да останеш жив. Ето защо животът в Танзания е и по-опасен в някои отношения. Там може да влязат в жилището ти, като директно счупят вратата и единственият начин да оцелееш, е да се правиш, че не ги чуваш. На един от нашите инженери му бяха откраднали всичко, дори панталона от стола. На сутринта ни се обади да му занесем панталони, че нямаше… Това е за тяхната престъпност… А за мен беше невероятно, че 10-15 години по-късно, аз отново попаднах в Танзания, без да мърдам от Видин.

СнимкаЩо се отнася до града, в който живеех- Моши, той е разположен в полите на Килиманджаро. Малко по-голям е от Видин, намира се на 800 метра надморска височина и климатът му е подобен на този при нас, но е по-топло. Интересното е, че в града са намерили място всички религии. Имаше две индийски пагоди, турска джамия, дори един православен храм… Населението бе предимно от негри и индуси, половината от които бяха мохамедани, а другата- християни. В Моши се намираше и седалището на епископа на Танзания, както и най-голямата католическа църква в страната. В града бе и най-голямата болница в страната, която бе собственост на католическата църква. В Моши бяха ситуирани управлението на всички резервати в страната, управлението на кафеената индустрия, управлението на диамантената индустрия… Моши имаше облик на европейски град, но естествено в покрайнините имаше и жилища от ламарина. Кое е същественото обаче за този град? Там бяха решени проблемите с отоплението и топлите дрехи, защото нямаха нужда от тях. Кое бе лошото? Твърде често по улиците там можеха да се видят да пасат кози и говеда. Но подобни гледки можеха да се видят и в столицата- Дар Ес Салам. Друго интересно е, че там няма катаджии, макар, че има пътни знаци. В Моши имаше само двама служители по контрола на движението, но тяхната задача бе да установяват виновния, а виновен беше този, който плащаше по-малко...
 
Аз добре се сработвах както с местните, така и с индусите. Причината за това бе фактът, че не се срамувах да участвам в живота им. Какво имам предвид. Там ходенето на църква е нещо много важно и аз често бях там, макар, че службата се водеше на суахили. Правех го и защото кардиналът на църквата беше мой хазяин- аз живеех в къща на църквата, така че ходенето ми на църква тогава бе и един израз на учтивост от моя страна. Днес този кардинал завежда отдел "Административен" във Ватикана.
 
В Моши местните ме уважаваха, често ме канеха на гости и аз винаги отивах, без да проявявам претенции или пренебрежение към тях. По същата причина често ходех с тях и в местните кръчми, за да изпием по едно мбеге- питие от сорго, подобно на нашата боза. От него, за да се напиеш, трябва да изпиеш една кофа от 3 литра- то и затова така се сервираше- по 3 литра…

Танзания е страната с най-много резервати и в тях всичко е запазено така, както е било преди стотици години. Например в Килиманджаро всичко е уникално. Той съдържа всички климатични пояси, започвайки от пустинята и завършвайки с ледената шапка на кратера, където температурата стига до минус 40 градуса. В същото време, в подножието температурата е плюс 40 и то на сянка. Така че изкачвайки се по него, ти преминаваш през всички климатични пояси. На височина 5 000 м вече няма никаква растителност и повърхността е като лунната.

СнимкаКилиманджаро не е обикновена планина, а вулкан, който още не е заспал. Горе в кратера почвата е топла и излизат изпарения, а на ръба на кратера има ледници от милион години. Аз и още трима българи се изкачихме на Килиманджаро. Аз исках не само да изкачим върха, но и да оставим нещо там. За целта, в Химкомбината във Видин бе изработена специална медна табелка, на която изписахме имената си. И за да не я откраднат, я поставихме върху метална тръба, която забихме на върха. Аз специално стигнах само до Гилмън поинт и казах- "Оттук повече не мърдам". Не ми достигнаха само 60 м до най-високата точка- Ухуру поинт, но не издържах- първо защото бе толкова студено, че дори и фотоапаратите ни бяха замръзнали и второ- там кислородът във въздуха е наполовина по-малко от нормалното. За мен изкачването при тези условия бе безкрайно трудно- там можеш да направиш най-много 10 крачки и трябва да седнеш, пак 10 крачки и пак сядаш… А разстоянието е 3 км- тръгваш в 1 часа през нощта и стигаш към 9 часа сутринта. Така че, по-младите продължиха без мен в последната отсечка." 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50