Герой от роман на Шолохов прекарва последните години от живота си в Димово

Вьошенското въстание, на което Павел Кудинов е водач, е потушено 1 919 година.
Кудинов се спасява. Пристига в България, първо в София и Фердинанд, сега Монтана, а след това се заселва  в Димово, бившето Княз Александрово, където вече е брат му Евгений.  

В края на 30-те години на миналия век е заподозрян за връзки със съветското посолство и арестуван, а след 9 септември 1944 година е прибран от преминаващия Трети украински фронт, защото отново е неудобен за властите.
След заточение в Сибир се връща в България, първо в град  Фердинад, където съпругата му Пелагея е учителка по руски език, а след това в град Димово. 

Пелагея преподава по руска литература за Шолохов, но никога не споменава, че съпругът и е герой от негов роман.
В Димово водачът на Вьошенското въстание пише спомените си, но не се знае те къде са. В архивите няма документи за Павел Кудинов, освен смъртния акт, издаден от видинската болница. Къщата, в която е живял е разрушена. Няма близки наследници.   
Кудинов намира смъртта си един октомврийски ден през 1967 година. В края на живота си вървял по релсите и казвал, че отива във Вьошенская. Блъснат е от влак на жп линията край Димово. Умира дни по-късно в болницата във Видин.
В Димово е гробът му, а до неговия портрет на паметната плоча, е този на жена му. 

Историята в "Калейдоскоп" е по спомени на Живко Дечев и Тодорина Пейчева. Включени са разказите на Гергана Панова, заместник- директор на Регионална библиотека "Михалаки Георгивев"- Видин и Данчо Николов, секретар на Община Димово.