На Твоя Кръст се покланяме Христе и Твоето Възкресение възпяваме и славим!

Затова и ние възпяваме: Кръстът е хранител на целия свят, Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, Кръстът е укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните.

"А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни /1 Кор. 1:18-24/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан Богослов /Ин 19:6-11, 13-20, 25-28, 30-35/.

В рубриката "Съвременна Библия" - гледах интересен документален филм. Бяла акула едва не убива човек, близо до американското крайбрежие. Запитан дали мрази акулите, жертвата се усмихва и отрича. Акулата е просто животно с инстинкти на убиец. Никой не иска да каже същото за терористите, погубили почти 3 хил. човешки живота на 11 септември 2001 г. Защо? Бидейки хора, те са оприличавани на зверове. Но ако сме вид животно, както ни учи Дарвин, не сме ли в някакъв смисъл и вид зверове? Всъщност терористите не са зверове. Те са хора, направили съзнателно обмислен избор за своите действия. Затова светът никога няма да обяви война на акулите. Напротив! Светът подготвя програми за защита на акулите. Никой обаче не иска да защитава терористите. Напротив! След 11 септември има обявена война срещу световният тероризъм. Знаете ли защо? Защото никой не държи сметка за решението на акулата. Тя не решава съзнателно, а инстинктивно. От друга страна, всеки държи терористите да застанат на подсъдимата скамейка и да приемат последствията на грешните си решения. Така искаме или не, признаваме себе си за носители на едно велико право - правото да взимаме съзнателни решения. Проблемът е, че съзнателните решения вървят в комплект с носене на отговорност. Акулата не знае какво означава това. Ние знаем. Откъде ли иде това знание?