Ражда ли джанката дуди?

В днешното издание на "Автобиография Северозапад" звучат много гласове. Защото героят ни днес е нашенецът от Северозапада- лют на приказка и благ по душа. За да хванем що-годе точно мярката на многоликия му свят, гостувахме на второто издание на Фестивала на народната кухня и народните занаяти "Бабина душица", което събра на "Свети Дух" в Монтана шарени хора от разни селища на нашия край.

 

За да сме част от това уникално преживяване, към Монтана рано-рано потеглехме и ние- сериозен екип от РАДИО ВИДИН, в състав: Светослав Цветанов- ловец на мигове- неговите снимки вече сте разгледали на фейс страницата на нашето Радио; Красимир Каменов- един от основателите на обществото "Резерват Северозапад", който винаги играе много роли в едно и който в конкретния случай бе водещ на официалното откриване на феста и един от готвачите по бабини рецепти (за нас той обаче бе най-вече главен консултант по историята на сдружението "Резерват Северозапад"); и ние- Анжела Каменова и Ваня Минева, които днес в "Автобиография Северозапад" ви разказваме максимално безпристрастно какво видяхме и чухме на "Свети Дух" в Монтана.

 

Бяхме там- ядохме и пихме, за нас взехме и на вас донесохме: за зимата- сладко от червени боровинки; камък-кремък за сила на мъжете; сушена "Бабина душица"- за късмет на женската челяд и срещу уроки за дечурлигата!

Да ви кажа право- не ни се тръгваше от този оживял приказен свят!

 

Под сенките на дърветата в Слънчевата градина на Монтана занаятчии подредиха върху домоткани черги керамика, дърворезба, пластики от камък, ръчно изработени кукли, пана с чипровски мотиви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както си е по народен обичай, за да има раздумка, трябва да има и трапеза- затова от рано започна и приготвянето на традиционни за Северозапада ястия. Завъртяхме се и ние край димящите огнища. И става така, че първият мъж, към когото се насочихме, се оказва Николай Лозанов- съпруг на Ели Лозанова- душата на общността, самонарекла се "Резерват Северозапад".

 

Признавам, че нямах идея с кого подхващам разговор. Към огнището, където той разбъркваше продуктите в окачено над огъня гърне, ме поведе ароматът на нещо познато, домашно, много вкусно. Какво ври в гърнето?

"Боб в гърне. А в гювечето- нещо с вино и зеленчуци..."- рече Николай Лозанов. А Ели Лозанова отсече:

"Къркан заек!"- и след като уточни детайлите на рецептата, ни насочи към автора на готварски рецепти от Северозапада- Цветан Дочев от Враца, известен като Дедо Скръц. Но преди да стигна до огнището, край което той пече чушки, решавам да се отбия при кака Сийка- Сийка Каменова, от Монтана.

"Заповядайте да опитате- това е косачко кисело"- кани ни кака Сийка. И ни поръчва- каквото и да готви човек, винаги да слага в манджата "щипка любов"...

Правим бърза проверка на тенджерки и тигани и сядаме край огнището на легендарния Дедо Скръц. В Северняшкия ни делник той се казва Цветан Дочев и е социален работник. Майсторлъка да открива шегата във всеки детайл на живота е усвоил благодарение на станалите през годините хиляди срещи с човешките болки, безсилието пред самотата и отчаянието- защото усмихнатият Дедо Скръц познава всичките им лица. Тези срещи с многоликата човешка тъга са го научили с какво намигване е най-добре да се излезе срещу всяко нещастие. А голямата поука, на която животът го е научил, а той ни подарява чрез своите стари и нови приказки, е да не забравяме, че вълшебен извор на сила за човека има- и той е Природата. Такава е и готварската му книга- вълшебства на стар магерник, ще рече- готвач!

"Време е да направим един мост Враца-Монтана-Видин. Защото ние сме едно цяло и, както по Врачанско викаме- да спрат да ни фъргат на джанката за дуди! Ние имаме такова природно разнообразие! Не са само билките. Трябва да знаем да "четем" Природата- всичко има в нея"- препоръчва Дедо Скръц.

 

Но докато бистрихме политиката и той ни обясняваше като как разбира и бори съвременната икономическа криза, без малко да предизвикаме друга криза- на представянето му в конкурса готвене по стара бабина рецепта!

 

Защото докато прескачахме от приказка на приказка, от неговото огнище позамириса на изгоряло... Преместихме се по-близо до огъня и- пусто женско любопитство- от житейската философия възвих разговора пак към котлето...

 

А след като разбрахме какво ще готви за конкурса Дедо Скръц, той ни даде и друг важен съвет:

"Питаш за мерката. Виното е една божествена напитка. Който пие и създава скандали- той осквернява тая божествена напитка. А който пие и се весели, нема значение колко пие. Ние от Северозапада носиме на пиене. Ако видиш сред нас некой, който не може да пие ракия и не носи- значи е некой черкезин или приоданъц... Пиенето требва да те отпуска на веселба и на добри мисли"- затваря темата с пиенето Дедо Скръц.

И те така... както врачани биха рекли, докато се спирахме на блага приказка ту при един, ту при друг готвач, дойде си време за официалното откриване на фестивала.

 

А тази работа- с официалните откривания- си е задължение на стопанина на града.

 

Оказа се, че кметът на Монтана Златко Живков отдавна е пристигнал и той- като нас, обикаля от шатра на шатра- да види- ще ли му трябва я кремък, я бабина душица, я нещо по-силно срещу лоши очи и лоши хора...

"Взех си книги, издадени от Сдружение "Резерват Северозапад". Вече си харесах и няколко пластики от дърво и от камък. А най-много ми хареса идеята за наш общ културен форум- тук, в нашия Северозапад"- казва кметът. Форум, който да ни обедини и да не позволяваме повече на никого "Да ни качва на джанката за дуди"... И разговорът ни със Златко Живков отива към Дунав мост 2 и проблемите ни с инфраструктурата.

След официалното откриване на Фестивала на народната кухня и народните занаяти "Бабина душица" гостите от село Златия ни показват един древен обичай, запазен по нашия край- "Калушар".

"Шарен и непредсказуем е нашият Северозапад! Пази той толкова стари спомени за местни обичаи, че дори фолклористите не знаят за тях!"- казва кметът на Златия- Александър Панов:

"Танцът идва от древни времена. Калуш е злият дух, който разболява хората. А мъжете, които танцуват- го прогонват. Танцьорите винаги са нечетен брой и имат на поясите си лайка, чесън и пелин. След края на ритуала те раздават тези китки на хората- срещу болести и всякакви други злини"- разказва Александър Панов и напомня, че с показването на този обичай фолклорната формация на селото е получила златен плакет на 10-тия национален фолклорен събор в Копривщица.

"Полезно е да има с какво да гоним злите духове- както калушарите го правят"- коментира къде на шега, къде на сериозно кметът-домакин Златко Живков.

А ние тръгваме пак към огнищата с врящите гърнета. За да научим още за мащерката- или Бабина душица, както й казват по нашия край.

 

Скромното растение с нежни лилави цветове може да се купи във всяка аптека или магазин за хранителни стоки. Друго си е обаче да си запариш чай от Бабина душица, набрана по Еньовден от твоята ръка... За жалост не са много домакините, които садят, берат и сушат мащерка.

 

Ели Лозанова обаче си я "чува" в саксийка... И докато готви, билката наднича от малката си глинена къщичка- да подсказва на домакинята от кое, по колко и в какъв порядък да се сложи в манджата, та да стане тя за чудо и приказ! Дай сега на бърза ръка да припомним що за чудодейно биле е Бабината душица:

В древността смятали, че помага при преминаване в отвъдното, а през средновековието дамите кичели любимите си рицари с мащерка като символ на трайна обич и вяра, че тя дава смелост и вдъхновение.

А нашенските баби я слагали в плетени възглавнички- за здрав сън, срещу лоши сънища, а и срещу лошо пиянство... За да има любов в дома- я отглеждали на слънчев прозорец. Ако решите да го направите и вие- не забравяйте, че Бабината душица е магнит не само за любимия, но и за пчелите!...

За ползването на мащерка като подправка майстори на черпака съветват тя да се слага още в началото на готвенето.

И както Бабината душица придава аромат на ястието, така "подправката" на фестивала в Монтана бяха шарените нашенци. За Валентин Пешков от Берковица например вдъхновение са камъните. На фестивала той представи над 200 фигури, на птици, животни, хайдути, всяка от които бе изработена от слепени един за друг цели камъни. Валетин Пешков по професия е учител по изобразително изкуство. А идеята за каменните пластики "от натура" дошла сама. Стилът е уникален, твърди нашият събеседник, като ни обяснява, че съдбата му дала знак как да продължи занаята.

Играе слънцето по лъскавите заоблени форми на самородния кремък. Риби, птици, кучета, човешки лица- като в разказите на друг наш именит земляк- Йордан Радичков. И цял жабешки хор, че и с диригент отпред!

 

А до каменния жабешки хор на Валетин Пешков се усмихват широко домотканите мотиви на Лорета Велкова. Тя ни уверява, че:

"Чипровските шарки носят в дома положителна енергия. Не всеки може да си сътвори тази красота сам, защото тъкачеството е труден занаят и малцина го наследяват."

Нашенецът от Северозапада е човек с остро око и сръчни ръце- де що красиво е създала природата, севернякът веднага го открива и му намира място в бита си.

 

"Занаятчията не просто изработва вещи. Той сътворява. С частица от себе си зареждаме всичко, което правим"- казва ни сръчната майсторка на кукли от текстил Илияна Петрова.

 

В две кошници пред нея миролюбиво съжителстват герои от стари наши приказки и нови "звезди" от любими на децата анимационни филмчета.

 

На куклите обаче далече не само децата се радваха. Вложеното добро чувство в ръчно изработените сувенири ги превръща в съвременни амулети. Направена от Илияна Петрова кукла е носил в Афганистан български рейнджър. Върнал се жив и здрав, а Илияна се надява, че и тя мъничко е помогнала за щастливото завръщане...

Както е разпознаваемо всяко хоро на Дико Илиев, така са разпознаваеми изделията на истинския занаятчия. И не материалът е от значение, а стилът и почеркът.

 

На фестивала "Бабина душица" сред най-любимите местенца под сянката на дърветата в Слънчевата градина на Монтана бе работилницата, наречена "Всичкотворница". Масичка, на която ненужни вече пластмасови опаковки, копчета и изгорели електрически крушки се превръщаха в изящни украшения. Във "Всичкотворницата" и деца, и възрастни можеха да изработят нещо сами. Помощник и наставник в тези малки битови вълшебства беше майсторката на "Всичкотворницата"- Мими Борисова.

"Ненужни копчета, шарени конци и използвани опаковки- с малко въображение могат да ни послужат отново", уверява ни Мими Борисова, а докато говори, с помощта на бои превръща в цвете стара и вече ненужна в дома електрическа крушка.

 

Замятаме през рамо шарената торба, в която вече сме сложили стрък Бабина Душица, книжка с бабини рецепти, кремък с формата на птица, парцалена кукла, дървена лъжичка за мед... И ето ни пред щанда с домашно приготвени сладка. Капачките са покрити с извезана панама, вързана с канап. Тук кацнала калинка, там паяче... Красиво!

 

Майсторка на сладката и на везаните украси на бурканчетата е Марияна Тодорова.

 

Тя е от село Превала, а домашното производство започнала с още две свои приятелки.

"Идеята ни бе заедно с вкусното сладко купувачите да получат и везан спомен."

 

 

Над 20 ястия, приготвени по стари рецепти от Северозапада, представиха готвачите за кулинарния конкурс.

 

Жури, оглавено от кмета Монтана Златко Живков, и с участието на представители на Радио ВИДИН и Телевизия Враца, опита гозбите и си каза тежката дума. С много колебания, защото всички заслужаваха награди, все пак бяха откроени най-вкусните:

 

"Топеница по Ботевградски" на Цветана Тодорова, "Косачко кисело" на Сийка Каменова от Монтана и "Боб с гъби" на Цветан Дочев от Враца, познат като Дедо Скръц.

 

Колкото до боба с пръжки на кака Сийка, той беше толкова вкусен, че тя не можа да го опази от мераклии да пробват манджата и докато да дойде време да бъде представен пред журито, просто бе изяден...

 

 

Отличените готвачи- победители в кулинарния конкурс, получиха от сдружение "Резерват Северозапад" по една дървена лъжица, на която бе завързано с канап флаконче с набрана на Еньовден Бабина душица.

 

 

Сдружението подари на кмета на Монтана украсена във "Всичкотворницата" пейка за парка.

 

Наградата остана в Слънчевата градина в Монтана. А ние- от РАДИО ВИДИН- метнахме през рамо шарената торба, пълна с по малко от всичко нашенско и се прибрахме във Видин- да стягаме предаването! Та да продължим да събираме и пазим шарената биография на нашия край. Да се надяваме, че сме се справили!