Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали.

Изненадващи от гледна точка на съвременния български език са употребите на сложни думи с "велик", "велии" за конкретни физически характеристики като "великотелесный" – който е с голямо тяло, "велеокый" – с големи очи, дори "великоплешивый" – много плешив. Те са свързани с факта, че в старобългарския книжовен език прилагателните "велик", "велии" са имали много повече значения, включително и "голям по размери, сила, тегло" и т.н., както и запазилото се до днес "който е с изключително значение" и "прочут, славен, необикновен", отнасящо се тогава до сакрални сили и личности. Все пак преобладават преосмислените употреби, които назовават качества, действия и прояви.

Има и поредица от сложни думи като "великодарный" – който дарява много, "великоименит" – с велико име, които са употребени единствено по отношение на Бог, а страдалите и загиналите мъченически в името на вярата си към него са "великострадалци" и "великомъченици".

Как са били създадени тези думи, как са се променили значенията им през вековете, били ли са познати на обикновените хора – разказва в предаването доц. Ваня Мичева, изявена специалистка по история на българския език.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС