Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рисунка на лодка с гребци насред каменна пустиня в Азербайджан

Когато тръгвате от Баку към Гобустан обикновената кола изведнъж се превръща в машина на времето. Пренасяте се в каменната ера. В историко-художествения резерват ще видите древни скални рисунки - петроглифи, ще се запознаете с бита на първобитни хора, с техните магически символи и тотеми, ще откриете послание на римляните и ще се любувате на неземни красоти.

Природният парк, който е визитната картичка на Азербайджан, е вписан в съкровищницата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Каменните изображения в него са издълбани в мекия пясъчник през последните 20 хиляди години. От тях се е интересувал и прочутият норвежки пътешественик и изследовател Тур Хайердал и неведнъж е пребродил Гобустан надлъж и шир от 1961 година до кончината си през 2002. Резултатите от проучванията си описал в книгата "В търсене на Один".


Най-добрите примери за художественото творчество на древните хора могат да се видят в планините Боюкдаш ("Голям камък"), Кичикдаш ("Малък камък"), Джингирдаг, Шонгардаг и Шихгая. Там скалните рисунки надничат сякаш от всеки камък.

Между другото, името на резервата в свободен превод означава "на ръба на пропастта" (от gobu – падина, дере, пропаст и stan – ръб, земя).

Пътуваме от Баку по идеално гладкото шосе. Чудим се какво се крие зад спретнатите тараби, които обрамчват пътя. Коментираме дали това не е азербайджанска версия на "Потьомкинските села" от времето на Екатерина Велика. (За онези, които не се сещат, припомням: фаворитът на руската императрица искал да покаже на владетелката как благоденства населението й. Пред срутените колиби на крепостните селяни той поставял паравани с изрисувани красиви села, а край пътя нареждал да махат на бясно препускащата карета усмихващи се статисти). Опитваме да надникнем. Нищо драматично. В покрайнините на всеки град от северозападна България има подобни нелицеприятни панелки.


Спираме пред музея на резервата Гобустан. Колиби със сламени покриви и фигури на древни хора в оградения двор. Изпитвам леко съмнение, че в експозицията ще има две древни сечива на кръст и още пластмасови първобитни. Бях приятно шокирана от модерното и интерактивно пространство. Многовековната история е разказана с умение и вкус, а малкото археологически находки са представени като изключителни артефакти. На добър английски младо момиче разказва истории…

Но друго си е да видиш скалните рисунки с очите си. А те не са много далеч. След няколко бодри крачки по отлично очертаното трасе и близки срещи с някое гущерче или богомолка.

Днес наоколо е каменна пустиня, но очевидно в древността тук е било море, защото един от най-известните петроглифи e тръстикова лодка с гребци. Иначе сюжетите са простички – сцени от безхитростния живот на древните с лов на антилопи и диви бикове, риболов и женски ритуални танци, фигури на животни и тотеми. Очевидно са били и земеделци, защото героично се възправя и жътвар с вдигнат сърп.


Завладяващите образи на доисторическия живот в Кавказ провокират учените да твърдят, че разчитат езика на древните. Други историци го оспорват, но научната и художествена стойност на петроглифите няма съмнение. През вековете по скалите са нарисувани над четири хиляди изображения. Повечето са разположени между няколко древни обиталища, други са нанесени върху вече съществуващи по-стари рисунки. По-ранните приличат малко на детски драсканици, но с вековете художниците добиват опит и умения и в по-новите изпъкват детайли като мускулите на танцуващите, например. В замяна на това главите са без отчетливи лица, макар творците да са достигнали високо майсторство в тънкостите на изображението. И учените все още нямат обяснение за това. Рисунките от пещерата Седемте красавици пък им позволяват да предположат, че е възможно и жените да са участвали в лова.


През юни 1948 година началникът на археологическата експедиция на Института по история на Академията на науките на Азербайджан Ишаг Джафарадзе открил надпис с латински букви на голям камък недалеч от югоизточния склон на планината Боюкдаш. Заведоха ни специално до там. Думите са датирани приблизително от 84-96 г. Техният автор е римски легионер от времето на император Домициан, член на легиона Фулмината (Мълниеносният). Според учените, през 75 г. Домициан изпраща войските си в помощ на съюзническите кралства на Иберия и Албания в Кавказ. Но същият отряд от 12-ти легион, който оставя надписа, по-късно е унищожен от жителите на Абшерон. Върху камъка е изсечено следното: "Времето на император Домициан Цезар Август от Германия, Луций Юлий Максим, центурион на XII Мълниеносен легион."

Заради своята загадъчност и уникалност камъкът привлича вниманието на специалистите по латинска епиграфика и история на Древния Рим и Закавказието. Този текст е най-източно разположения от всички латински надписи и единственият открит на територията на древната Кавказка Албания. Повечето експерти го смятат за неоспоримо доказателство за присъствие на римски войски в тази част от света в края на първи век Пр. Хр. Алтернативна теория твърди, че авторът му е римски центурион, изпълняващ секретна разузнавателна или дипломатическа мисия.


Флората и фауната на древния Гобустан също крият загадки. Преди 20-25 хиляди години природните условия били съвършено различни. Съдейки по изображенията на хора и животни по скалите по онова време е било доста топло, което предполага вечна зеленина, изобилие от вода и животни. Освен петроглифите и археологическите находки потвърждават популации не само на диви бикове и коне, елени, и кози, ами на вълци, тигри, чакали и лисици.

През 1968 година по време на земекопни дейности близо до Атбулах под земята били открити кости на неизвестно огромно животно. След изучаването им от палеонтолози и зоолози, станало ясно, че това са гръбначни прешлени на южен мамонт обитавал Гобустан.

Природният музикален камък Гавал даш също може да бъде видян единствено в азербайджанския резерват. Той е един от четирите открити там пеещи камъни. Когато върху него почукате с по-малък отломък той издава глух звънтящ звук, напомнящ на инструмент, който на азерски се нарича гавал и си е копие на нашия кавал. Уникалният резонанс се създава от микроскопични отвърстия в порестите скали, образували се в резултат на сухия климат и въздействието на природния газ в района.


Снимки и видео: Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25
доц. Борислав Павлов

Физическият факултет на СУ е с богата програма на Софийския фестивал на науката

Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" .  На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..

публикувано на 11.05.24 в 08:15
акад. Никола Съботинов

Разработват се нов вид лазери със свръхкъси импулси на излъчване

50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..

публикувано на 10.05.24 в 16:05
Музеят на Троя

Музеят на Троя – един от най-важните съвременни археологически музеи в света

"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..

публикувано на 10.05.24 в 14:10
 арх. Георг Винтген и арх. Стоян Тодоров (вдясно)

Ролята на архитекта е да бъде диригент на процеса на създаване на сградата

Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..

публикувано на 09.05.24 в 18:30