50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е пуснат в действие лазер с пари на меден бромид, признат за изобретение на годината през 1979 г.
С цел подобряване на неговите характеристики са проведени редица теоретични и експериментални изследвания и е открит ефектът на водорода. Така е създаден най-мощният изцяло български газов лазер, генериращ във видимата област на електромагнитния спектър, който е патентован в България, Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Япония и Австралия.
Лазерът заработи през април 1974 година при температура 500 градуса целзий, което бе изключителен успех, за това реших и веднага да патентовам това откритие, тъй като то създаваше предпоставка за развитието на медните лазери, припомня си в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Никола Съботинов.
Нашият лазер тогава, допълва той, се оказа най-мощен, това постави и началото на останалите изследвания, свързани основно с времето на живот и създаването на трайна среда. В института по физика на твърдото тяло създадохме и първите образци на този лазер, от изобретението, през изследванията, та до реализирането в индустрията, всичко бе направено в България, уточнява акад. Съботинов. През 1985 година е внедрен този лазер в оптичните технологии в Пловдив.
Газовите лазери през годините постепенно се заместват от твърдотелните и полупроводниковите лазери, тъй като те като среда са по-устойчиви и по-дълговечни за приложение, и само там, където тези два вида нови лазери са неприложими, се използват газови такива, разясни акад. Съботинов.
Нашите лазери все още се използват и при изследване на атмосферата, и в медицината, и в навигацията, разяснява той.
В момента в Института по физика на твърдото тяло работят по изработването на нови видове лазери, които са със свръхкъси импулси на излъчване и с невероятни възможности за приложение, съобщи акад. Съботинов.
Целия разговор на Ани Костова с акад. Никола Съботинов в предаването ''Следобед за любопитните'' можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР и личен архив
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg