Дълго време вестникът е средството, от което човечеството се е осведомявало какво се случва по света, откривало е идеи, с които да се съгласява или пък отрича, срещало се е постиженията на учени, мислители, творци… За българския печат е характерно, че той – макар и късно появил се, – първият български вестник под името "Български орел", излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг (в едва три броя) с основател Иван Богоров, бързо се превръща в основния орган за национално самоосъзнаване и възвисяване. А след Освобождението тъкмо вестниците прокарват политическите страсти, на техните страници се разразяват идеологическите и партийните борби – ожесточени и жилещи.
Ето защо е винаги интересно да се ровиш в старите вестници. Това е сторил Антонио Станоев, известен наш колекционер на печатни издания, който е подбрал в книга със заглавие "Преглед на печата. 100 интригуващи статии от старите вестници (1884-1943)" интересни материали от всякакви сфери – военно дело, политика, икономика, култура, любопитни факти и случки…За това какво е открил в старите вестници и какво е спестил, говорим в "Премълчаната история" с него, с историка Мартин Чорбаджийски, автор на текстовете, съпътстващи печатните изрезки, и с Юлия Йорданова-Панчева, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
