"Устойчиво развитие е този вид развитие, което отговаря на нуждите на настоящите поколения, без да застрашава способността на бъдещите генерации да отговарят на своите собствени нужди" – това е прочутата дефиниция на Брутланд за устойчивост. За първи път е спомената в прочутия доклад "Нашето общо бъдеще", изнесен от Гро Харлем Брутланд, председателка на Комисията на ООН по въпросите на околната страна през далечната 1987 г. Оттогава определението за устойчивост не се е променило, затова пък в последните десетилетия сме ипотекирали бъдещето на няколко поколения напред. Според различни изчисления, ако продължим да живеем по начина, по който го правим днес, ще са ни нужни между две и четири резервни планети.
Ще успеем ли да се помирим с планетата си и да заживеем по-чисто без да жертваме достиженията и удобствата, с които сме свикнали - на този въпрос търси отговор книгата "Пътища към устойчивостта" на Атанаска Станчева.
Тя анализира взаимодействията между човека и околната среда, изследва историята на природозащитничеството в България, дава конкретни примери с две движения и представя примерни пътища към устойчивостта.
"Изследването показва, че се формира нова екологична култура, но въвеждането на практика на нейните идеи среща редица предизвикателства – пише А. Станчева, а проблематизирането на отношенията между идеи и действия при изследването на перспективите пред природозащитничеството дава същината на анализа в книгата."
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
