Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От нагъването на белтъците до създаването на нови лекарства

Никола Кереков прави обзор на важните научни пробиви на 2023

От създаването на изцяло синтетични ембриони, даващи възможност да се надникне в ранните фази на зачеването, до способностите на изкуствения интелект да създава нови, надеждни медикаменти, Никола Кереков прави обзор на научните и технологичните открития, които се случиха през 2023 г.

През годината беше одобрена първата CRISPR/Cas9 базирана терапия, която лекува сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия. Технологията CRISPR/Cas9 е метод за генетична редакция, който позволява надеждна "поправка" на ДНК при това в конкретния случай една-единствена намеса е достатъчна, за да излекува веднъж завинаги пациент, страдащ от някое от заболяванията.

През 2023 пораснаха опасенията, че изкуственият интелект (ИИ) ще предизвика сеизмични промени на пазара на труда и ще измести човека от редица сфери. Нарасна и страхът, че ИИ вече променя към лошо начина, по който общуваме или консумираме информацията, без да сме сигурни, че онова, което четем, не е написана от машина. Междувременно непосилната за човек изчислителна мощ на ИИ успя да разкрие една от добре пазените тайни на биологията - как се нагъват белтъците в организмите. За един средностатистически белтък от 400-600 аминокиселини начините, по които може да се нагъне в пространството са повече от молекулите, които има във Вселената. А в човешкото тяло има над 20 хиляди гена и 40 хиляди различни протеина.


И след като разгада нагъването на белтъците, ИИ не спря, а започна да създава нови, невиждани досега молекули, които могат да имат безкрайно много приложение, в това число първия изцяло нов антибиотик, създаван в последно време.
Как могат да бъдат интерпретирани тези новини от предния фронт на науката е въпрос на гледна точка – според част от съвременните мислители новите технологии ускоряват прогреса на човечеството, допринасяйки за разширяването на индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата. На другия край на спектъра са хората, които смятат, че това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.

Чуйте още и за стартирането на мисиите на Европейската космическа агенция – JUICE и Euclid, както и за амбициозните постижения на индийската космическа програма "Чандраян" 3.



По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25
доц. Борислав Павлов

Физическият факултет на СУ е с богата програма на Софийския фестивал на науката

Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" .  На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..

публикувано на 11.05.24 в 08:15
акад. Никола Съботинов

Разработват се нов вид лазери със свръхкъси импулси на излъчване

50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..

публикувано на 10.05.24 в 16:05
Музеят на Троя

Музеят на Троя – един от най-важните съвременни археологически музеи в света

"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..

публикувано на 10.05.24 в 14:10