Деца, маскирани като лястовици, пеликан, саблеклюн, кокилобегач, летни бърнета, бракониери и полицаи се качват на сцената и представят пиесата "Да опазим Бургаските езера". Децата са от ОУ "Христо Ботев" и играят постановката в читалище "Пробуда 1927" кв. Долно Езерово.
Инициаторка на спектакъла е Красимира Гавраилова, зад идеята застава и ръководството на училището. Автор на пиесата е преводачът, сценарист, режисьор и доброволец Александър Маринов Санчо и е предоставена за свободно поставяне от ученици от бургаските училища, които се намират близо до езерото и обитателите му. Декорите и костюмите осигурява Българска фондация "Биоразнообразие", нещо повече – предоставя ги на всяко училище в Бургас и региона, което реши да постави пиесата.
"Участието в пиеса е чудесен начин децата да бъдат въвлечени в една по-различна форма на образование и свързване с природата и нейното опазване. У нас това още не е разпространена форма на образование, а е чудесен начин да въвлечеш децата, да ги запалиш. Читалището ги прие и вероятно част от тях за първи път влизат там, а за нас беше страхотно да видим как те горят в тази идея.
Пиесата е страхотна – от една страна има положителни герои – различните видове птици, има и отрицателни герои – бракониерите, тези, които изхвърлят отпадъци; има полицаи, има природозащитници – вероятно най-желаните роли", разказва Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие". Тя споделя, че пиесата на Александър Маринов е била подготвяна за сцена точно преди пандемията, а после благодарение на учениците от ОУ "Христо Ботев" вижда бял свят. И може да бъде играна от нови поколения и випуски деца, които се въплъщават в различните обитатели на езерото, опознават го, научават за опасностите, които го заплашват и за начините то да бъде опазено.
Чуйте разговора, в който Радостина Ценова разказва и за други инициативи, свързани с деца и образование, както и за специалния календар, посветен на живите пясъци, като идеята е продажбите му да подпомогнат опазването и съхранението на дюните, за да не ги гледаме само на красиви снимки.
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg