Доскоро за квантовите технологии се говореше по-скоро хипотетично и като на нещо от бъдещето, но квантовата революция е на прага ни и имаме шанс да не сме в догонваща позиция.
Център за квантови технологии ще бъде изграден към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", неговата амбиция е да създава научна продукция не само в рамките на факултета или страната, а и да е важен фактор в развитието на квантовите технологии в Европа. Центърът ще развива три основни направления – квантови компютри,квантови симулатори и квантови сензори.
"Разликата между суперкомпютрите и квантовите компютри е като между автомобил и самолет – ако отиваш на работа, автомобилът върши работа, но ако искаш да стигнеш до Токио, по-добре е да вземеш самолета", каза за "Лабиринти на познанието" докторантът на физическия факултет Иво Михов, който е едва вторият българин, работил на квантов компютър, а след броени дни излиза втората му статия с резултати, измерени на IBM Quantum, в едно от най-добрите списания по физика.
Иво и неговият научен ръководител чл.-кор. акад. проф. дфзн Николай Витанов са сред учените ни, които показват, че и в България може да се прави наука на световно ниво.
Акад. Николай Витанов ръководител катедра "Теоретична физика" при Физическия факултет на Софийския университет, академик на Българската академия на науките в направление "Физически науки", водещ световен учен в областта на квантовата информатика, сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на Станфордския университет. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, създател е на първата група в България по квантова информатика, чиито основни интереси са насочени към разработване на квантови алгоритми, квантови симулации и квантови сензори.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
