Антонин Дворжак, една от музикалните икони на чешката култура, продължава романтичния порив на великия си предшественик Бедржих Сметана към националното в музиката. Националното, фолклорът е и художествен, и етичен модел, пример за национална идентичност сред прохождащи или утвърждаващи се национални култури. Националния идиом Дворжак поставя в контекста на западноевропейската музикална традиция. В Славянските си танци, опус 26, вплита танцови форми не само от чешката, но и от други славянски култури: полска, украинска...
В предаването са включени някои от прочутите му Моравски дуети – в изпълнение на Едита Груберова и Веселина Кацарова.
Добри Христов попада в Пражката консерватория като ученик на Дворжак – в 1900 г., четири години преди смъртта на големия чешки композитор. Първото поколение български композитори са все възпитаници на западноевропейски школи, а на чешките музиканти българската култура дължи прохождането си по пътя на професионализма. За разлика от своите по-възрастни колеги, които пишат първите български китки на народностна основа, като ги пригаждат към формата и хармонията на западната традиция, Добри Христов усвоява от учителя си нещо извънредно ценно: съхраняване на оригиналната звучност, хармония, ритъм, форма на българската народна песен. Песните му са майсторско превъплъщение на народностния дух, на епоса и лириката.
Няколко от най-популярните негови песни, които и днес си остават образци на българската художествена песен, са включени в това предаване.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
