Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фолклор и композиторско творчество – Джордже Енеску и цигулката като начин на изказ

Дордже Енеску – един от великите цигулари от първата половина на 20 -и в. – е роден на 19 август 1881 г. като 12-о и единствено останало живо дете на семейството. Родителите му са с музикални наклонности, майката свири на пиано и китара. Четиригодишен започва да учи цигулка при Лае Чиору, циганин-музикант, който великолепно владее изкуството да импровизира с лекота върху народни мелодии. Енеску е запленен от това изкуство, от енергията, която тази музика излъчва. Вече 20-годишен той вплита в Първата си румънска рапсодия две от песните, запомнени в тези първи уроци – рапсодията е шеметна секвентна верига от танцови елементи.

За Енеску фолклорът е съдба, а цигулката – начин на изразяване. Фолклорът той свързва с неограничените възможности за емоционален изказ. Третата соната за цигулка и пиано – с пояснение „В характера на румънски фолклор“ – е израз на начина на мислене, наслоен още от най-ранния допир с народната музика. Избягва думата „стил“ за народната музика, за него тя съдържа нещо изкуствено, докато „характер“ е някаква даденост – от самото начало“. Третата соната е омайно, виртуозно общуване с богатата мелодика, хармония, ритми, които румънският фолклор съдържа и от които Енеску извлича безценни опуси.

В предаването на 18 ноември от 17.30 часа ще звучат Първа румънска рапсодия и Трета соната за цигулка и пиано.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25
доц. Борислав Павлов

Физическият факултет на СУ е с богата програма на Софийския фестивал на науката

Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" .  На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..

публикувано на 11.05.24 в 08:15
акад. Никола Съботинов

Разработват се нов вид лазери със свръхкъси импулси на излъчване

50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..

публикувано на 10.05.24 в 16:05
Музеят на Троя

Музеят на Троя – един от най-важните съвременни археологически музеи в света

"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..

публикувано на 10.05.24 в 14:10