Един от многобройните парадокси на писмото е, че то е призвано да свърже и доближи разделените от обстоятелствата и разстоянията хора, но може и да е начин да държи на дистанция нежелани гости и да осигури спокойствие и уединение. Още от Античността писмото е част от реторичните умения, които се постигат чрез обучение и съблюдаване на определени изисквания и препоръки. Средновековието съзира в писмото средство за убеждаване и въздействие и издига изучаването и преподаването на епистоларни техники до истинска наука, появяват се енциклопедии и трактати, задаващи универсални модели за общуване и изява чрез писма.
През 16-и век се публикуват сборници с писма. Малко по малко писмото започва да се отърсва от реториката и строгите формули и да се превръща в начин за себеизява. Непринуденото и галантно общуване в салоните на френските аристократки от 17-и и 18-и век се пренася и в писмото. Връх в епистоларната култура с изключително въздействие върху последователки от много страни и в продължение на повече от век са писмата на Мадам дьо Севинье, френска маркиза от времето на Луи XIV и Луи XV, до дъщеря ѝ, Мадам дьо Гринян. Те повлияват на стила на образованите българки през Възраждането и по-късно, когато и те започват да пишат своите писма. В същото време замогналите се мъже търговци поддържат активна делова кореспонденция, която е условие за успех в сделките.
Още преди Възраждането по нашите земи се появяват т.нар. „писмовници“, съдържащи не само модели и ръководства за писане на писма, но и ценни сведения за надеждните транспортни връзки и цената на пощенските услуги във и извън рамките на Османската империя. Писмото е незаменим посредник в общуването между близки и делови партньори, макар и строго спазващо етикета и формулите за обръщение към получателя и съдържанието. И все пак, още от самата си поява в Античността и особено по-късно, то парадоксално служи и за себеиизразяване, монолог, прикрит зад паравана на диалога и тъкмо това го прави незаменимо в литературата.
По тънката нишка, деляща двете противоположни същности на писмото, тръгваме с д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“ и доц. Надежда Александрова.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Общество "Борис Христов" ще представи в две различни локации Аулата на Софийски университет и Руски културно-информационен център в периода 13 май - 18 май..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Едва на 24 години Златомир Фунг продължава да удивява публиката с безграничната си виртуозност и изключителна чувствителност. Като резидентен артист с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg