Азия e най-големият по площ и численост континент в света. Той е и територията на стари цивилизации, вековни държави, мистична притегателна сила на политиката и търговията за европейците още от Античността. Азия е континентът, с който Европа има най-дългогодишни исторически взаимоотношения.
Субконтинентална Азия – Индия и т.нар. „Острови на подправките“ са и катализатора на търсенията на европейци в началото на Великите географски открития. А с тях – и на колониалния период в европейската и световна история. След неуспешното начало в намиране на морски път до Индия, това все пак става – на 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от Лисабон с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. Важното пътуване открива хоризонтите за икономическа надпревара между Англия, Франция, Португалия, Испания и Нидерландия.
В последната част от поредицата „Колонизацията на света – цивилизация на империи“ подлагаме на анализ предпоставките за и нуждите от източните колонии, успеха на места като Индия, Индонезия, Шри Ланка и провалените опити за сериозно влияние в Китай, Корея и Япония. Събеседници в обощаващата част от поредицата са историка Александър Стоянов, докторантът по политическа география Цвета Георгиева и журналистът Руслан Трад.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Документалният филм "Аз, Харли и път 66" е филмова революция в мили, разказ за ускорено движение на съвременния свят или за нормалния ритъм на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg