Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. 

Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни история. 

Големият грешник или изкупителна жертва? 

Акт на самооценка и стъпка към познаване и уважаване на миналото или поредно разделение за обществото е завръщането на държавника, управлявал успешно, но и виновен за две национални катастрофи? 

С Явор Кирилов, секретар на Симеон Сакскобурготски, дискутираме българския монарх и интерпретациите на ролята му в новата ни история. 

Радио ВИДИН: Връщането на тленните останки за мен е символично събитие в нашата история. Вие как го оценявате?

"Както с моите приятели, които още от 90те години бяхме подхващали тази идея, се чудехме кога, аджеба, тази несправедливост ще приключи... тази справедливост ще приключи днес (б.р разговорът е записан вчера, сряда, в часовете, в които се подготвяше посрещането на тленните останки на царя), а може би с това ще се сложи край на т.нар Преход. Кои не позволиха тялото на цар Фердинанд да бъде погребано в любимата му България? Комунистическата власт, която дойде след 44 година. Толкова години по-късно, колко години след падането на комунистическия режим, едва днес успяваме да пренесем тленните останки на най-дълго управлявалия български монарх".

Радио ВИДИН: Виждам опити да се наслагва излишно напрежение. Не виждам обаче как това може да бъде причина за разделение. 

"Хората в Европа, за съжаление, са разделени на всяка възможна тема, която се подхване, буквално на всяка. Имам това наблюдение: въпреки че се чуват някои негативни коментари във връзка с връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България, те са едно малцинство. Толкова много хора изразиха своята подкрепа и радост, просълзени от това събитие, което ще се случи днес. Една малка група от обществото, която е креслива и вика срещу всичко, което се случва, не мисля, че трябва да получава особено внимание".

Радио ВИДИН: Защо чак сега? Трябвало е да се случи доста по-рано. Какво го възпрепятстваше?

"Има много обяснения. Това е третият опит. Третият реален опит. Покойният Гиньо Ганев беше от Инициативния комитет, който действаше много усилено, тогава бяха много близко до връщане на тленните останки, но има и този момент: какво се случи с тялото на цар Борис? Не знаем. Поругано, унищожено, изгорено, заровено. Когато в Кобург се дискутираше тази идея да се пренесат тленните останки, те ни казваха "как да сме сигурни, че няма да се отнесете към бащата така, както се отнесохте към сина?"... Хората в Кобург обичат цар Фердинанд като светец. Те го обичат и не искаха да се разделят с него. В крайна сметка се съобразиха с решението на семейството, с това, че сега имахме и държавната подкрепа. Преди това го нямаше. Хората в Кобург наистина обичат царя по начин, по който тук уж мнозина българи, които се бият в гърдите, го обичат".

Радио ВИДИН: Какво символизира връщането на тленните останки? Като всеки политик, като всеки владетел, царят има своите грешки. Мисля, че е грешно, ако акцентираме само на тях. Преди това обаче имаме 20 години, в които България става една от водещите европейски страни.

"Царят не е политик, царят е надполитическа личност и винаги е бил. Такава е самата идея на институцията. Царят е цар на всички българи, независимо от тяхното вероизповедание, политически виждания или социални и икономически, царят е на всички. Той не е политик. Царят е баща на народа. Като такъв, цар Фердинанд е бил в това си качество блестящ. Знаем колко мюсюлмани, евреи и дори арменците, които стават част от българското общество, дават огромна синовна обич към този цар. Всеки, който работи, греши. Като български монарх той, разбира се, е имал своите грешки. Няма човек, който да е безгрешен. Само Господ е безгрешен. Който е безгрешен, нека той първи хвърли камък. Ако има някой човек, който е работил в своя земен живот и не е извършил нито една греховност, нека той да е първият, който да хвърли камък по цар Фердинанд. Но няма такива. Всички сме грешни".

Радио ВИДИН: Хората от провинцията няма как да присъстват днес. Споменахте, че реакцият е изключително положителна обаче. Как реагира обществото, с което се срещате?

"Снощи бях и на летището да посрещна Негово Величество царя, който се прибра от Мадрид с царицата специално за събитието, тъй като бяха една седмица там. Толкова хора, които дойдоха специално да кажат на царя, пък и на мен са ми казвали "браво, най-после, толкова години по-късно, евала, трябваше да се направи". Да, трябваше да се направи. Но както и царя каза, когато му дойде времето. Времето дойде. Денят е днес, така че действаме. За хората от провинцията - да, времето беше кратко. Ние го обявихме в понеделник. Това бяха и логистични причини в крайна сметка. Ще се постараем максимално, който успее да дойде до към 15-16 часа, да успее да влезе на територията на парка, да участва в поклонението. Разбира се, ще има медии, ще има достатъчно записи, снимки, които да бъдат излъчвани. Ще се опитаме да има и лайв стрийм, но това не съм сигурен дали в целия хаос ще успеем да го осъществим. Вече, когато бъде положен в самата крипта, когато паркът е отворен и когато параклисът бъде отворен така по-регулярно, хората ще могат да идват да се поклонят на гроба на царя".

Радио ВИДИН: Значи насетне ще има достъп за хората?

"Да, ще има един технически период, който трябва да завърши просто тази част, която ще е вход към криптата, за да стане подходяща. На определени дни или дати ще има обявяване кога ще може хора да идват да поднасят цветя и своята почит на царя. Но той е тук във Врана. Както се казва, и през прозореца да е, не е нужно да е до самия ковчег, царят вече е в България".

Радио ВИДИН: Трябва да бъдем до някаква степен и горди с времената, които сме изживели. Да, националните катастрофи са ужасна страница, но преди това има страхотен напредък.

"Лошо за нас... Знаете ли колко войни е изгубила Франция? Колко войни е изгубила Италия? Гърция? Има ли държава, която за една изгубила война, да обявява национална катастрофа? Толкова е толкова изкуствено насадена риторика от комунистическата власт, която идва в България, само с една цел: да очерни името на един от най-успешните монарси в цялата ни история. Честит празник на всички, защото това е празник: тялото на българския монарх цар Фердинанд, основател на българската царска династия, си идва. Идва в любимата си България, която той създаде от една кална провинция в силна и модерна държава".