Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон. 

В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост. 

Възможно ли е да се намали пътнотранспортният травматизъм, ако следваме успешните чужди модели? 

Темата дискутираме с Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите (АКАБ) в България.

Радио ВИДИН: Ще намалят скоростта по магистралите. Какво е Вашето мнение?

"Отново започваме да правим това, за което държавата няма да има никакъв ангажимент. Тоест смятаме, че като свалим 10 километра в час изведнъж безопасността на движението ще цъфне. Нищо подобно. Тези 10 километра не решават въпроса. Преди години - 10-15 някъде, идваха едни колеги от Германия за размяна на опит. Возиха се при нас. Тяхното заключение беше такова: Вие учите добре, даже много добре, вашите курсисти, в условията, в които работите, но има един съществен пропуск, който до голяма степен обезсмисля обучението. Ние се учудихме и попитахме, какъв е този пропуск? Казаха, че целият им курс минава много бавно. За да е безопасен един бъдещ шофьор няма да го караме да кара бавно, а трябва да е научен да кара бързо. Не казвам бясно или безразсъдно, но трябва да се кара бързо в рамките на една разумна скорост. Реално погледнато едно 90 % от курсистите излизат без да са вдигали повече от 30 км/ч по време на курса. За КАТ скоростта винаги е проблем. Скоростта, скоростта, скоростта и санкциите. Други неща от безопасността те не признават. Аз съм против това нещо. Да, наистина само Полша и България са със 140 км/ч, така е. И Германия, където няма ограничения на скоростта, освен в участъците, където това е необходимо. Но нека да прибавим и нещо друго: да, 140, но в колко процента от километрите по нашите автомагистрали тази скорост е разрешена? Ако хипотетично имаме, примерно, 600 километра магистрали, аз ви гарантирам, че тази скорост от 140 може да се развива в не повече от 100 километра. Останалите 500 километра са едни безумни ограничения. Сега какво правим? Искаме в тези 100 километра още да свалим скоростта. Няма да се спазва просто. Като не се спазва, се обезсмислят нормите на закона, те девалвират. Аз съм "за" 130, дори за 120, но като тръгна от София за Бургас да тръгна със 120 и да стигна в Бургас без да намалявам тази скорост, както е в Сърбия".

Радио ВИДИН: Напоследък е доста популярно световнонеизвестни инфлуенсъри да карат с 280 километра. Едно такова намаление обаче нищо не прави за шофьорите, които са си проблемни.

"Това не може да бъде норма - някакви прояви на някакви мамини синчета и такива леко с психични отклонения, които сънуват нощно време, докато спят, че трябва да станат много известни. Това са случаи, които една елементарно нормална държава може да ги реши за 24 часа. Това не е никакъв проблем. Друг е въпросът, че нашата държава не иска. Това е свързано с промяна на законодателството, свързано е с работа. Те отвикнаха да работят. На тях им е най-добре днес цял ден да седят в полицейския автомобил, да заложат триножката, да се приберат и да рапортуват "господин началник, днеска направихме 300 фиша". Само че аз питам, какви трябва да са критериите за заплатата на пътния полицай? За мен единственият критерий и критерий №1, пръв и последен, трябва да бъде броят на пътно-транспортните произшествия. Увеличава ли се броят на ПТП-тата, значи този полицай не си е свършил работата. Сега по цял ден седят с камерата. Намаляха ли ПТП-тата? Не, увеличават се. Увеличават се. Значи не е това начинът. Начинът е да има системен контрол, компетентен такъв. Ако не знаят как - има експерти, които могат да им направят система за контрол. Това от 140 на 130 - аз мога да се обзаложа с вас, че като се въведе, след една година ще направим статистика и ще видите, че няма никакъв ефект, ефектът ще бъде нула...  Но контролните органи ще рапортуват колко повече фишове са направили, актове и т.н. Тяхното увеличение на броя на наказанията е като преизпълнението на плана на траурните агенции. Все едно една траурна агенция да рапортува, че всяка година преизпълнява плана. Това не е добре за държавата и за демографията в тази държава. Това са въпроси, които не бива да ги подценяваме. Не може КАТ каквото поиска веднага да се променя в закона. Всички промени в закона са само и единствено под натиска, прищевките и исканията на КАТ. Дайте тогава да въведем и едни жестоки санкции за слаб контрол, да въведем и едни жестоки санкции за собствениците на пътя, които не го поддържат, не го ремонтират, а така пътят не е в състояние, което да подсигурява безопасност. Дайте да въведем едни много сериозни санкции за общините, които не поддържат улиците и пътищата общински. Там нищо не казваме... единствено шофьорът! Само ще му завишаваме санкциите пак и пак. Така той намира хиляди начини да надхитря контролните органи. Така се лъжем взаимно: те лъжат, че контролират, а ние лъжем, че спазваме. Това не може да продължава така".

Радио ВИДИН: Защо километрите са вдигнати на 140 през 2012 година от правителството на Борисов, ако не греша? Ние и тогава нямахме особено добри пътища и условия.

"Това е все пак правителствено решение. За добро или за лошо, направено е. Виждаме, че автомобилите, които вече се карат в България, са по-модерни, с повече системи за безопасност, наистина са по-обезопасени. Масово автомобилите вече са с ABS система и други такива. Макар и бавно, пада възрастта на автомобилите. Това мисля, че е един сериозен повод може би да се повиши тази скорост. Няма нищо лошо в това, ако преди това всичките други фактори са изпипани и са прегледани. Например, Вие смятате ли, че ако от 140 свалим на 100, не на 130, нещата в България ще цъфнат?"

Радио ВИДИН: Не е само до километрите. Според мен, макар че не искам да обвинявам всички, но нашият манталитет е доста сгрешен.

"Безспорно, безспорно. Това е безспорно. Това е малко по-сложна задача, която е свързана и с по-дълъг период от време, ако някой тръгне изобщо да я решава тази задача. Например, българинът гледа много филми - "Бързи и яростни", "Смели и хвърчащи" и какви ли не, смята че това, което вижда на екрана, е и в живия живот... няма такова нещо. Какво направи държавата, за да направи една пропаганда, за да направи една такава масирана медийна информация, която да създаде за тези млади хора, че филмът е удоволствие, но да го гледаш такъв, какъвто е, но реалността на пътя е съвсем друга. Нищо не се направи... Часове, изцяло всички програми са запълнени, кой подал оставка, кой подал заявление за министър, кой напуска. Да, това не са маловажни неща, но не можеш цялото медийно пространство да го заемаш само с това. Трябва да се отдели време и на тези млади хора, които имат много информация, гледат най-различни такива бюджетни филми, които са 99 % фантазии, творческа фантазия на режисьорите, да се обясни на тези хора, че това е приятно, което се гледа, но не е истина. Не е истина. Който решава, че може да дублира действията от филма, ще свърши зле и не само той: ето това трябва да се прави по училища, по фирми, на обществени места, да знаят хората, че филмът е касов, а действителната обстановка е друга. Не случайно навремето не се даваха такива филми. Сега това е невъзможно, разбира се, няма и нищо лошо да се дават. Но това е проблемът на българина. Това е моят отговор за манталитета. Другият проблем е, че българинът е нервен на пътя. Защо е нервен? Защото той отива в общината и там едни бездушни чиновници и бюрократи го смазват, унижават, гаврят се с него, отива в държавата институция - там е същото. На пътя контролните органи - същото. В един момент той се качва на пътя и целите тези натрупани отрицателни емоции избиват, той казва "сега автомобилът е в моите ръце, аз ще газя, аз ще мачкам, ще бъда агресивен, ще притискам останалите". Това е психологичен проблем. Така тръгва манталитетът".

Радио ВИДИН: Вие от АКАБ настоявате, при това от доста време вече, за напълно нов Закон за движение по пътищата. Посочвате, че трябва да бъдат отразени конкретно реалностите на днешните дни. Какво означава това?

"Пак ще се върна, ако ми позволите, на скоростта: от 140 на 130 и сме готови... не. Дори да е така, окей, 10 километра в час не е кой знае какво, бихме го приветствали. Но ако в този проект за изменение съществува една точка такава: преди да се въведе намаление на допустимата максимална скорост, да се извърши ревизия на знаковото стопанство по републиканската и общинската пътна мрежа. Има знаци, които няма нормален човек, който да ги спазва. И когато наистина се оптимизира организацията на движение по отношение на ограничението на скоростта и не само - тогава да се въведат новите ограничения. Ето това ще бъде коректно и хората ще го приемат. Ние веднага се хващаме от 140 на 130. Ураааа, готово, оправихме безопасността! Няма такова нещо! Ние искаме нов Закон за движението по пътищата, който да регламентира обучението. Ето, ние само преди 2-3 години казахме, че часовете по кормуване са малко. 31 часа са малко при тази напрегната пътна обстановка. Предложихме да бъдат 45. Скочиха едни, които не искат да работят. Държавата, за съжаление, ги подкрепя точно тях. Останаха си 31. Ето, германската държава ни показва как при тях бяха 25 часа, сега са 50. Пак питам аз, когато ние искахме да се увеличат часовете и държавата каза, че са много, че няма нужда, тогава защо въвежда придружител? Часове с придружител спокойно можеха да се включат в обучението, да се дават от инструктор, който е учил как се обучава, който има педали, който знае как да носи отговорност, има съответната методика на обучение, притежава психологични познания и т.н. Когато е да се обучават, значи часовете са достатъчни, но след това придружител? Защо е той, след като часовете са достатъчни? Един нов закон трябва да регламентира тези неща. Един нов закон трябва да въведе нови отговорности както на стопаните на пътя, така и на контролните органи, на държавата, съответно на участниците в движението, които ползват тези пътища. Санкцията трябва да се осмисли. Не е достатъчно санкцията да е голяма. Аз дори не съм привърженик на големите санкции. Но съм привърженик на безотказното събиране на санкциите. Ако днес водачът е глобен, то в рамките на една седмица той трябва да си плати глобата. Тогава ще има ефект от тази глоба. Сега е много важно като санкциите са големи, а не могат да го намерят и той не си плаща с години, има срок на давност, изучиха се адвокати с разни процедурни факти и т.н... ето това е по-важно да се пипне в закона. Не размерът на санкциите, а безотказното изтърпяване на наказанието или заплащане на съответната санкция. Те го знаят много добре, аз нищо ново не казвам. Само че това е свързано с работа. Това е свързано с воля, която те нямат. Да не говорим, че всички държавни институции не искат да се захващат с неща, които не са популярни, особено и когато идват избори. Аз не съм оптимист, че с тези промени, които в момента се предлагат, аз даже не съм сигурен, че ще минат в Народното събрание, но дори да минат - повярвайте ми, във вашия ефир аз гарантирам, че ефектът ще бъде почти нулев. Мога да гарантирам, че или ще бъде нулев, или ще има 1-2-3 % ефект. Не повече".

Радио ВИДИН: Аз си мисля, че колкото повече се променя този закон, толкова по-зле става.

"Абсолютно сте прав. Няма друг закон, който да има да последните 10-15 години толкова много поправки, колкото Законът за движение по пътищата. От всичките тези поправки - в 99% е защитен единствено и само интересът на контролните органи, на никой друг. Аз и във вашия ефир, и на други места, съм го казвал, че аз смятам, че за да се направи един добър закон за движението по пътищата - в него не трябва да участват МВР и транспорта. Той се превръща в закон за МВР и Министерството на транспорта. Законът за движението по пътищата е закон, който трябва да удовлетвори обществените потребности и необходимости. А контролните органи да гарантират, че този закон ще се спазва, нищо друго. Ние се нагледахме и наслушахме на обещания, приказки... ще ви припомня от близкото минало, когато от КАТ негодуваха, че трябва да поставят пътни знаци, когато осъществяват електронен и радарен контрол. Имат една особена такава логика, смятат, че когато сложат камерата, тя трябва да стреля, да убива. Идеята е друга: когато водачите виждат, че има контрол на пътя, да спазват правилата. Има и друг вариант: може един водач да наруши дадено правило и да не може да бъде глобен, защото в същия момент ще се убие. Тогава толкова ли е важна санкцията? Не. Идеята е контролът преди всичко да има превантивна функция, а най-накрая да има санкционираща функция. Това трябва да се промени в разбирането на нашия КАТ. Те са се вживели в ролята на едни хора, в чиито ръце е гилотината и само режат главите. Водачите пък казват "ние ще ви надхитряме" и отношенията са враждебни, антагонистични по оста водач-контролен орган и обратно и накрая резултатът е този, който виждаме - много убити, много инвалиди, огромни загуби за държавата, почернени семейства. Снощи бях на едно мероприятие на родители на загинали деца на бул. "Сливница" на пешеходната пътека. Повярвайте ми, трагедия е. Нямаше никой - нито от КАТ, нито от Министерството на транспорта. Те стоят над нещата, за тях са важни санкциите. Големите санкции предполагат и големи пари под масата, смея да кажа. Това постигаме с големите санкции: увеличаваме тарифата на черно. Един добър закон може да се направи, но да се направи от експерти. Експертите не ги допускат. В България законите се правят от едни некомпетентни чиновници и за това ни е такова състоянието на държавата. Аз не съм много оптимист. Ако не се промени философията на българското законодателство при изработката на българското законодателство, смятам че реалната картинка ще става по-тежка, по-лоша".

Радио ВИДИН: Какво се случва с автошколите? Вашата борба за електронизация не постига желания успех. Каква е ситуацията в бранша?

"За съжаление, сивият сектор в бранша и държавата години наред вървят ръка за ръка, години наред. Когато ние предложихме да се извърши революция в този сектор, т.е. да се електронизира обучението, да се електронизира контролът, да се електронизира изпитът... защото когато се електронизира изпитът по теория на 100 %, никой няма да може да каже, че е помогнал и уредил на някой курсист да си вземе изпита по втория начин. Защо спряхме дотук? Нека електронизираме управлението, вместо обучението да се контролира от физически лица - може от електронната система. Тя просто може да отчита дали инструкторът си е дал часа или не е. Ако не го е дал, не ни приключва часът. Тя може да отчита дали инструкторът е карал на магистралата, както е заложил, или не е карал. Ако не го е направил, няма да му приключи часът. Накрая този курсист не може да се яви на изпит, защото не си е взел часовете и не си е изработил упражненията. Какво лошо има в това? Какво се плашат инструкторите? Ако се плашат от това, значи признават, че не работят по учебна документация. Тогава държавата къде е? Държавата е на принципа "повече сив сектор - повече пари под масата". Затова са направили едно акционерно дружество нередовните автоинструктори и школи с държавата. Резултатът е кръв по пътищата. Въпреки всичко, аз съм убеден, че рано или късно това, което ние искаме, ще се въведе. Наистина едни добре подготвени водачи ще вършат по-малко пътнотранспортни произшествия и по-малко нарушения. Още навремето един велик пълководец, който се казва Суворов, е казал "много пот в учението, по-малко кръв в боя". Аз продължавам да мисля, че в нашия сектор това важи в пълна сила".