Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори. 

Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните? 

Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми по оста "чия е вината"? 

Политическото статукво дискутираме с политолога Марая Цветкова.

Радио ВИДИН: Изпратихме 10 месеца редовно управление, което дойде със заявка едва ли не като национално спасително, обяви гръмки приоритети, чиито резултати нещо аз не ги виждам. Вие каква оценка бихте писали на Сглобката?

"Разделям нещата на две образно казано. От гледна точка на запазването на някакъв демократичен континуитет в тази държава - трябваше да има редовно правителство. Аз отначало казвах "каквото и да е то, просто да е редовно", защото редовното правителство е най-легитимното управление в тази държава. Отделно на това - съгласиха се да направят въпросната Сглобка, но не се разбраха за механизмите на взимане на решения, не се разбраха за начина, по който ще се случват тези т.нар. реформи. Всичко се взимаше под формата на ad hoc решения или на някакви скрити договорки, които издразниха не малка част от избирателите. В този ред на мисли - някак си беше оправдано да има т.нар. Сглобка, но аз не мога да оправдая начина, по който тя работеше. Това не е противоречие или някакъв дисонанс, просто за мен всяка власт трябва да получава критиката, която заслужава".

Радио ВИДИН: Вчера (б.авт. във вторник) бившият вече премиер Денков посочи, че "в момента обществото няма доверие в политическите процеси". Ясно е, че такова няма вече от доста години. Можем ли да потърсим обаче вина конкретно в ПП-ДБ за тази ситуация? Ако се върнем 10-11 месеца назад, сещате се, за гръмките приказки, които завършиха с нещо, което можем да определим като исторически компромис. Публиката вече такива е гледала многократно.

"Със сигурност те също имат вина за това. Първо - защото участват в едни избори, в които те не вярват в резултатите. Тоест не вярват на процесите в държавата, но въпреки това се явяват. От друга страна, имат своите основания да говорят за купен и контролиран вот. На мен въпросът ми е, след като толкова време бърникаха изборните правила защо в крайна сметка отново оставиха от тяхна си гледна точка изборни правила, които не им изнасят? Въпросът за т.нар. драма с "изборните ми правила са по-добри от изборните ти правила", която се свежда до това дали принтерите да бъдат използвани или не, е отново и тяхна отговорност. Защото едните казват, че не искат никакви машини, защото им нямат доверие, а после излизат едни записи, в които се обяснява "ала-бала с президента". Нали се сещате, че абсолютно всички участници в организирането на тези избори и изобщо изборни процеси са в кюпа, от негативната страна на нещата... Сега драмата на едните ще бъде, че има Калин Стоянов в МВР, а на другите - че Живко Коцев може да остане евентуално начело на своята позиция като секретар в МВР, ако президентът евентуално откаже да подпише такъв указ, въпреки че според мен ще го подпише. (б.авт. указът беше подписан от Радев след 10 часа в сряда).

Радио ВИДИН: Ситуацията с Калин Стоянов и впоследствие с Коцев - това е поредното нещо, отправящо изключително грешно послание към избирателите: че не просто Системата не работи, а че де факто, поне според мен, такава реално няма.

"Системата работи, но тя е в етап на самоизяждане общо взето. Въпросът е, че ако се съхрани, по какъв начин ще стане това? Дали ще бъде съхранена по някакъв адекватен начин чрез реформи или ще бъде съхранена по един осакатен начин... за мен Калин Стоянов и Живко Коцев не би трябвало да остават на постовете си в една нормална държава. Не защото аз твърдя, че единият е виновен, другият не, или че двамата са невинни и т.н., а защото пораждат съмнения и то остри в голяма част от гражданите. Някак си политиците казват "изберете си лагер". Не е редно да се избира лагер тогава, когато двама от най-важните хора в държавата пораждат такива съмнения - за преднамерени влияния, които не са в интерес на гражданите".

Радио ВИДИН: Да се върнем още веднъж към предаването на щафетата. Денков отправи призив да не се променя Изборния кодекс. Настъпи ли време за избори, веднага започват и приказките за проблемите в изборните правила. Стига се до един превърнал се в банален спор - привърженици на машините срещу тези, предпочитащи хартията. Следват много взаимни обвинения. Можем ли да вярваме в машините?

"Аз съм съгласна с Денков от гледна точка на това, че да се променят изборни правила предизборно не е окей. Изборните правила трябва да бъдат изработени в спокойно време, защото тогава всички ще допринесат по най-добрия начин. Тогава, когато сме в предизборна кампания, всеки гледа да си дърпа към своята черга. Проблемът с машините е следният: с машини се гласува в недотам демократични държави. Второ - ние трябва да си признаем, че сме недотам демократична държава и това е в унисон с машините. Защо се появиха тези машини? Поради една много проста причина, защото има партия на невалидните бюлетини. Машините, като принтери, просто премахваха тази флуктуация в изборните резултати. Те трябваше затова да останат, докато не си оправим демокрацията. Когато я оправим - махайте машините".

Радио ВИДИН: Проблемът не е ли, че вече гоним 40 години, в които тази пуста демокрация май не сме я оправили... вече съществува въпрос, ще я оправим ли?

"Аз съм сигурна, че в даден момент тя ще стане устойчива и добре сработена. Имайте предвид, че в момента нас ни управляват хора, които са живели в един предишен режим и е трябвало да са натаманяват към този демократичен режим, който се опитваме да задържим тук в България. Така че те изначално, някак си генерационно са жигосани в правенето на демокрацията, затова не им се получава. Тук визирам всяка партия. Просто е генерационен проблем".

Радио ВИДИН: Преди да се разпадне Сглобката, преди да започнат преговорите, които поне пред медиите бяха представени доста комично, да се сетим, че беше започнал да се налага наратив за пълен мандат дори. Как толкова бързо се смениха нещата или бяха просто приказки за масова консумация?

"Аз съм на мнение, че нито едното, нито другото, е грешно. Можеше ли това мнозинство да изкара цял мандат? Можеше. Искаше ли това мнозинство да изкара цял мандат? Не искаше. Аз съм една от малкото, които абсолютно настойчиво обясняваха как тази Сглобка няма да я бъде, как преговорният процес го няма никакъв, защото не са се разбрали за нищо. Постоянно ни пускаха някакви информации в медиите и хората тръпнаха в очакване Мария Габриел да излезе усмихната, Денков да излезе спокоен, Борисов да излезе и да каже, че прощава всичко в името на държавата, Пеевски да спре да им се заяжда поотделно... но те направиха няколко кръга на ада с надеждите на избирателите, които в крайна сметка подкрепяха това да има едно редовно правителство. Това естествено ще им се отрази в кампанията. Аз затова казвам, че тази кампания започва много грозно и ще приключи още по-грозно. Това, от което имаме нужда като общество, е да има една по-позитивна кампания, свързана с политиките, а не толкова с личностите, да има някакви неформални преговори, които не е нужно да бъдат обявявани... просто защото в противен случай ще си останем с кабинета Главчев доста дълго време. Доколкото виждам основните играчи в Сглобката също не са особено щастливи от избраните министри".

Радио ВИДИН: Говорейки за предстоящата кампания, която така или иначе вече е започнала, тече от известно време, бих искал да се върнем малко назад. Последните 5-6 кампании бяха насочени по-скоро към твърдите ядра, големите партии не потърсиха разпространение на политическия разказ чрез предлагане на конкретни политики, решения. Сега ще бъде същото. 

"Би трябвало да е по-различно, защото виждаме, че кампанията е нещото, което взривява възможностите за съставяне на правителство към този момент. От друга страна, моето мнение винаги е, че тези хора са изпратени не да се обичат, да се карат, да си правят вакхански скандали, а да работят. В този ред на мисли - в която и да е нормална структура, когато някой не си върши работата, трябва да бъдат махнат. Партиите не определят обаче листите си по демократичен начин. В един момент се стига до това, че политици от всякакви партии обясняват, че това Народно събрание е изчерпано. Като ти го обяснят няколко пъти започваш съвсем естествено да се питаш "добре, ама това НС се прави от едни хора, дали пък тези хора не са изчерпани?". Защо да гледаме един и същ епизод няколко пъти, нали, освен ако не сме големи фенове. Затрудняват ни с това да им бъдем фенове, защото очевидно не са на нивото на претенциите си".

Радио ВИДИН: Изборите 2 в 1 могат ли да бъдат позитив или по-скоро са негатив? Натрупаните разочарования през годините по-скоро говорят за по-малко хора, които ще отидат да гласуват.

"Разочарованието в България от политиката не е сезонно. И през зимата да се направят изборите, пак ще е ниска избирателната активност. Аз не виждам проблем в това да са 2 в 1, напротив - в тази ситуация, при така стеклите се обстоятелства, е по-добре да бъдат 2 в 1. Мисля, че е прецедент, за пръв път правим, ако не се лъжа, изборите за европейски парламент с тези за национален парламент, но така или иначе - всеки, който е чел малко повече за европейските избори, в крайна сметка знае, че те са функция на състоянието в националната държава. Тук няма кой знае каква драма. А това, че големите европейски теми най-вероятно ще бъдат погълнати от тукашните препирни - това е, нали, проблем на партиите, който те сами трябва да решават. Политолози, анализатори и социолози в никакъв случай не са длъжни да обясняват някои неща, свързани с процесите в ЕС изобщо, вместо това да го правят политиците".

Радио ВИДИН: Нашето общество не е особено запознато с европейските избори. Може би фактът, че ще бъдат комбинирани с местните е положителен. Какво вече ще роди това е друга тема.

"Поне ще бъде вдигната и без това ниската избирателна активност. Традиционно в цяла Европа тези избори не са считани като най-важните в националните държави. Не сме само ние. Тук нивата на интерес са от средно до критично ниски".

Радио ВИДИН: Какъв път има напред за България? Ние сме изправени пред поредното гласуване, а партиите са си същите. Познати са до болка като политики, действия, наратив, като обиди, ако щете. Можем ли да имаме позитивни нагласи?

"От доста време насам твърдя, че партиите трябва да се научат да се самосезират, трябва да бъдат управлявани с не толкова твърда ръка, трябва да се дава време и място за израстване на съвестни хора вътре. Някои от партиите се хвалят с подбор на млади кадри и т.н., само че тези кадри са бесни комсомолци. Те нямат кой знае каква добавена стойност, освен продължаването на твърдата линия на партията. Само че продължаването на твърдата линия на партията може да изглежда много готино вътре в партията, но то не работи извън нея. Това се вижда и по изборните резултати, ако се върнем на това, че партиите правят кампании за твърдите си ядра и електорат. Това е една слабост, защото партиите са си признали "ние толкова много сбъркахме, че нямаме вече никакъв шанс дори чисто електорално да отидем да спечелим някакви хора, които ние тотално сме отвратили". Това е слабостта на партиите заради тези твърди линии, които доста често не са принципни. Това е техният проблем. Не знам как ще се случват нещата, но, нали, с млади комсомолци напред не мисля, че ще прокопсаме кой знае колко в една позитивна посока. Големият проблем е, че експерти и хора, които държат на името си, не искат и да чуват за партия, дори не можем да си намерим служебен министър-председател. В една нормална държава това би било чест. Не можем да си намерим външен министър, който обяснява, че си има дечица. Ами то и другите имат деца... в държавите, в нормалните такива, това да бъдеш поканен в кабинет да управляваш някакви процеси би трябвало да е чест и гордост, отговорност, но тук не е. Но не е, защото някои хора предозираха с желанието си за много власт, която не могат да разходват по един целенасочен и здравословен начин".

Радио ВИДИН: Десетте месеца на Сглобката аз ще ги запомня като управление на политическия разказ. В обществото се хвърляха тези, които се използват по-скоро за надъхване именно на партийните ядра. Видях изказване на Денков, който твърди, че правителството се е разпаднало заради Москва. Ние като общество имаме огромни проблеми по тази ос русофилия-русофобия, но в крайна сметка правителството не си отиде заради Кремъл.

"Руското влияние в България го има, но то не може да бъде оправдание за всичко. Нали, днес е облачно и Путин е виновен. Така ли го правим? Ако го правим така, това означава, че ние сме изчерпани от политическо съдържание. Не може на едните винаги САЩ да са им виновни, а на другите - винаги Русия да им е виновна... поради простата причина, че това е много жестоко бягство от отговорност. Тези хора - те управляват държава, която се казва България. Ако има вредни влияния от Русия, от САЩ, от Китай, от Луната, ако щете - те трябва да бъдат минимизирани, да бъдат обяснени на хората по един адекватен начин, да се намери консенсус по това как да се лимитира едно такова влияние. Докато в България виждаме нещо много различно. Едните ни пречат, затова отиваме да се кланяме на другите. Това е голям проблем. Още по-голям проблем е, когато го кажеш и накрая ти кажат "ти си патриотар, ти си смотаняк, ти си псевдонационалист". А това, че адекватните политици са позволили патриотизмът да бъде използван като термин за прикрита русофилия - отново е проблем и доказателство за неможачеството на някои хора. Аз пак повтарям, че докато действаме така, ние превръщаме демокрацията в елитарно хоби за глупаци. Вече обществото грам не се интересува, интересуват се заинтересованите страни, които са самите политици, присъдружническите им фирмички, обръчи от фирми, хората, които работят в администрацията, журналистите и анализатори като нас".

Радио ВИДИН: Аз живея в провинцията. Често си мисля, че макар политиците да посещават тези места, сякаш го правят само тялом. Повечето хора, ако мога така да кажа, са на страната на правдата. Но в крайна сметка 10 месеца на всяко второ изречение да слушаш евроатлантизъм, когато нямаш пътища, здравеопазване, образование... изключително досадно.

"Това е, защото голяма част от евроатлантиците всъщност не знаят какво е принципът на субсидиарност на ЕС. По този начин те екстраполират едни проблеми и казват "Брюксел така каза, Брюксел е виновен". А един от основните принципи на ЕС е точно този: решенията да вземат най-близо до гражданите. Ако ти си във Видин, властимащите там, местната управа, би трябвало да може да ти реши някакви проблеми. След това би трябвало на национално ниво да могат да бъдат решени, ако местната власт не съумява... и чак тогава да се качва на ниво Брюксел. Само че те казват "Брюксел нищо не прави". Пак е бягство. Маратон на бягството от отговорност. Просто това наблюдаваме и затова пак повтарям, че превръщаме демокрацията, която не е перфектна, но в момента е най-доброто управление, в хоби елитарно за глупаци. Става все по-трудно да говориш и проевропейски, и продемократично... хората просто казват "не знам сега как е, но не ми е добре". А политиците обясняват, че е много добре, че всичко е супер".