"Нито един от инструментите, а медийната грамотност сама по себе си е инструмент, не е достатъчен за преборване на дезинформацията. Отдавна се работи с платформите, за да поемат те своята част от отговорността. Тяхната теза е, че са само платформи, че не са медии, че нямат отговорност към съдържанието, което се споделя. Тази теза отдавна е оборена, защото социалните мрежи правят така че определен тип съдържание да се разпространява по-бързо, отколкото друг тип. Платформите имат своята отговорност и трябва да намерят начин да ограничават разпространението на фалшива информация и на съдържание, което не противоречи на ценностите на демокрацията. Работи се, но не е толкова лесно да се намери решение. Решенията, които са крайни, са решенията на авторитарните държави. Авторитарният режим казва "ние спираме фейсбук, спираме туитър, въвеждаме затвор за разпространение на фалшиви новини". Тези методи за борба с дезинформацията - това не е борба с нея, това е борба за налагане на единствена гледна точка, авторитарната гледна точка. В демокрациите е много сложно. Демокрацията трябва да направи така че да ограничи съдържанието, което е дезинформация, което е антидемократично, но трябва да си служи със сложни инструменти и не може да подхожда по такъв начин. Разбира се, може да се спират определени сайтове или медии, които са разпространители на съдържание, подстрекаващо към насилие, към омраза, защитава фашистки или други такива идеологии, но например за дезинформацията - тя в демокрациите се бори най-вече с проверка на фактите. Не, не се бори със затвор, не се бори със спиране на платформи. Сложен е въпросът как демокрациите могат да се съхранят, защото дезинформацията и пропагандата са сериозна заплаха. Демокрацията е заплашена от своите врагове, но от друга страна, има заплаха за нея и от средствата за борба с тях, ако средствата са прекалено брутални - онези, ползвани от авторитарните режими".
Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..