Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са навиците за слушане на музика на българите

Снимка: Колаж: Радио Видин

Според проучване на Изследователски център "Тренд" 46% от българите слушат ежедневно музика, а 31% няколко пъти седмично. Общо 85% от запитаните са съгласни, че музиката им действа успокояващо, подобрява настроението им. Проучването е първото широкообхватно у нас за музикалните навици. То е по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти. Проведено е в периода 22.11-9.12.2023 година, като са направени 1010 интервюта сред хора на възраст между 16 и 64 години, слушащи музика, обясни социологът Димитра Воева. Според нея проучването не е изненадващо нито по отношение на предпочитанията, нито по начините за слушане на музика.

Димитра Воева
"На първо място трябва да кажем, че музиката заема важна част в живота на българите. Общо 88% слушат музика поне веднъж седмично, като близо половината от целевата група слуша музика ежедневно. По отношение на най-предпочитаните жанрове, зададохме два въпроса. В първия от тях респондентите имаха възможност да посочат повече от един жанр, т.е. да посочат каква е музиката, която най-често слушат с до пет отговора, след това, с последващ въпрос да посочат и кой от тези жанрове за тях е най-любим. Ако трябва да посочим, имаме над 20 различни стила музика, но ако условно трябва да обособим топ пет на най-слушаните жанрове, то в тях попадат поп музиката, поп-фолкът, естрадата, рокът и народната музика. Най-разпространени, с еднаква популярност, са поп и чалга, като една трета от целевата група посочва, че слуша тези жанрове и въпреки че тези дялове са еднакви, трябва да кажем, че е различен профилът на хората, които стоят зад различните стилове музика, защото има редица фактори, сред които възраст, образование, тип населено място, които влияят на тези предпочитания. Например, започвам с образованието. Въпреки че в национален план по 33% отбелязват поп и чалга като най-слушани, сред висшистите дистанцията между двата стила е значително по-голяма. Те в по-голяма степен предпочитат поп музика. Това важи и за други стилове. Най-видимо е това при класическата музика, където се вижда, че в най-голяма степен нивото на образованието има значение. Обратното, при слушащите чалга доста висок е там процентът в групите с по-ниско образование. Това е само един от факторите. Разбира се, поколенческите различия няма как да не влияят. Трябва да кажем, че за хората над 50 години, вече там по-често се посочва народна музика, естрада. Обратното, за най-младите пък освен поп, рок и чалга, към тази челна класация трябва да добавим и други стилове като рап, хип-хоп, електронна музика, които попълват челната петица за най-младите, т.е. и възрастта е един от факторите, които влияят на музикалните предпочитания и типът населено място. Например трябва да кажем, градското население слуша повече рок, отколкото тази музика, която се слуша в селата. Обратното, в селата пък имат по-изразено предпочитание към народната музика и към поп-фолка."

На въпрос кои стилове слушат най-често, 17% от запитаните в проучването на "Тренд" посочват поп-фолка, 15% - поп и 14% - естрада. Следвани са от рок, народна, класическа музика и диско. Данните от проучването за музикалните навици на българите не се различават много от световните тенденции. Предпочитанията са към местни жанрове, казва Димитра Воева и допълва, че три от петте най-слушани жанра у нас, са български.

Като източник на музикално съдържание радиото продължава да е водещо. 

"Трябва да кажем, че на зададен въпрос "Къде най-често слушате музика?", т.е. въпрос с един възможен отговор, четири от десет души посочват радиостанциите, било то специализирани за музика или  неспециализирани. На следващо място се подреждат телевизиите, отново както музикални, така и неспециализирани и чак след това идват и музикалните платформи. 9% посочват Youtube. Оттам нататък останалите платформи, общо 12% използват както с платен абонамент, така и безплатно. Изостава на този фон честота на слушане на музика на физически носители. Само 3% посочват, че слушат по този начин."

Една трета от участвалите в проучването посочват, че посещават музикални събития на живо. Най-често това са фестивали на открито, следвани от концерти в зали и клубни концерти. Сред причините фестивалите да са предпочитани са, че повечето са безплатни и се провеждат през лятото, което обичайно е времето за почивка.

Според Димитра Воева резултатите от проучването, освен че дават картина на музикалните предпочитания, са и отправна точка за музикалната култура, която може и да се възпитава.

Предпочитанията зависят от възпитанието и средата, казва музикалният педагог Албена Лисова, преподавател в ППМГ "Екзарх Антим I" и ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин. Допълва, че в училище стремежът е да покажат на децата, че има и друг стил музика, не само тази, която се слуша масово.
Албена Лисова
"Както е казал композиторът Шуман, музиката е безкрайна и 100 живота да има човек, в никакъв случай не може да я обхване цялата. Това важи в пълна сила и в нашия 21 век, в който информацията, която получаваме е просто невъобразима. Можем с едни клик на телефона или компютъра да си осигурим всякаква възможна музика, каквато искаме и вече е въпрос и на желание да се чуе и по-различна. Аз съм била свидетел как деца, които съм завела примерно на коледен концерт на нашата Симфониета слушат с огромно удоволствие, въпреки че музиката не е точно тази, която те биха предпочели, но беше коледна, забавна. Изпълнителите бяха студенти от нашата музикална академия, които са млади, атрактивни. Децата бяха възхитени. Казаха, че с удоволствие пак биха отишли на подобен концерт. Има огромно разнообразие от музика, която всеки от нас може да предпочете. Разбира се има си място за едната и за другата."

Радиото, освен че е сред основните източници за слушане, също е и сред водещите начини за откриване на нова музика. Формира и нагласите за слушане, казва музикалният редактор в Радио ВИДИН Петър Маринов.
Петър Маринов, музикален редактор в Радио ВИДИН
"Радиото е инструмент, който освен за забавления служи и за насочване и формиране на музикалните вкусове по някакъв начин. За това, че мнозина от хората предпочитат този стил, поп-фолк, дори аз се изненадвам, мислех, че е още по-голям процентът, но тук според мен, не само количеството е важно, т.е. не можем да измерим само количествено тези неща, защото смятам, че дори и от 100 човека, ако 20 слушат насочено или осмислено музика, мисля, че това е един добър старт и едно начало за това, от което тръгнахме - за формиране на правилно музикално възприятие. Всеизвестен е фактът, че на вкус и цвят няма приятели, но точно тук е разковничето на проблема, че добрият вкус трябва да се възпитава. Едно дете никога няма да знае как трябва да бъде изядено едно ястие, по какъв начин да си служи с приборите, ако някой не му го обясни. Така че радиото освен инструмент за забавление - чисто фоново възприятие на музиката, по някакъв начин е и инструмент точно за това - за насочване на музикалния вкус."

Общо 79% от анкетираните в проучването на "Тренд" са на мнение, че българската музика трябва да присъства по-често по радиото и телевизията и Петър Маринов е съгласен с препоръката. 

"В Радио ВИДИН застъпваме малко над 70% българската музика, чисто статистически погледнато. Тук проблемът е, че много от песните са в съвременни аранжименти, други са изпълнени на английски език. Има и такива на други езици. Хората, като чуят една такава англоезична песен, си мислят, че е чужда, а това съвсем не е така, тя е българска песен, изпълнена от български изпълнител, но на английски език. Нашите слушатели са във възрастовата граница малко над 55+, 60 години, някъде там ни е таргет групата и те биха искали да чуят малко по-стара музика, така наречените евъргрийни, както те самите ги наричат - естрада, при което също се получава едно размиване, сякаш пускаме повече чужда музика, но повярвайте ми, не е така. Българската музика е над 60%, между 60%  и 70%, в зависимост от различните часови зони и дни."

През 15-те години, откакто е създадено Радио ВИДИН, програмната схема е подредена така, че да се харесва на хората. Застъпени са много стилове музика, обясни Петър Маринов.

Мненията на видинчани за музикалните им предпочитания записа Красимир Каменов.
"Слушам предимно фолклорна музика, защото съм израснал с българската народна музика и песните на Асенка Янева, народната певица от Видинско. Музиката не трябва да бъде стереотип. Тя просто е отношение - изражение на душата, на емоцията."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00