Ивайло Илиев: Разписаният механизъм щеше да спести различните прочити

Потърсихме за коментар политолога Ивайло Илиев (разговорът е записан преди ПП-ДБ да предложат меморандум за официализиране на отношенията - бел. авт.).

Радио ВИДИН: В навечерието на ротацията изкристализира проблем, който не е лишен от логика. Спорът за Външното министерството - къде е основата на това противопоставяне и защо ведомството е толкова важно?

"Аз покрай тези спорове се сетих за една ретроспекция, която сякаш много бързо забравихме. Буквално преди 2 години имахме подобен казус, заради който си отиде на практика цяло правителство - кабинетът на Кирил Петков, когато външен министър беше г-жа Теодора Генчовска. Да припомним: тя беше от квотата на Има такъв народ. Тогава се случи така, че едва ли не разнобоят в политиката, която провеждаше, от една страна, външната министърка, от друга страна, премиерът Петков, това беше повод, изтъкван в публичното пространство, че кабинетът се разпада. Ако не се лъжа, темата беше Република Северна Македония и темата за ветото за присъединяването и към Европейския съюз. От друга страна, явно не сме си взели поука оттогава. Сега започваме да наблюдаваме подобни процеси, които пак започват във Външно министерство. Да видим дали ще се стигне до същия край. Другото, което ми се струва като ретроспекция важно: свързано е с цялостното отношение на ГЕРБ към партньорите и тези удари, това изнудване, защото през месец май, когато вече се бяха провели последните предсрочни избори, тогава отново течеше едно такова публично изнудване за създаването на коалицията, излъчването на правителство и т.н. Защо е важно? Предполагам, че погледнато от страна на ПП-ДБ вероятно те искат да влезем в пълен Шенген, в Еврозона, тези външнополитически успехи да бъдат постигнати с техен външен министър, което, съгласете се, е релевантна политическа цел, но не е коректно спрямо техните партньори. Действително много по-лесно би било Мария Габриел да бъде премиер, както е договорката, удачно е г-н Денков да остане вицепремиер. Може би без портфейл. Има ли сме такива случаи през годините. Така ще се постигне някакъв консенсус. Ако наистина има такава тежка драма, каквато се създава в публичното пространство, нека ГЕРБ излъчат външен министър отделно, но и да дадат тези гаранции, че няма въпросните бъдещи действия на България по отношение на външната политика и евентуални бъдещи успехи, за които, разбира се, се надяваме всички, да не стават PR ход на някоя от двете коалиции. Явно и това сега е спор".

Радио ВИДИН: Сещам се за една Ваша теза, която отговаря на истината. Доста анализатори също я отбелязват. Липсата на ясен механизъм, споразумение, подпис, както и да го наречем, но механизъм, който да регулира отношенията между партньорите, защото те си текат така или иначе. Дава се грешен сигнал на публиката. За 9 месеца трябваше да има разбирателство, целият тон да бъде регулиран.

"С колеги говорим буквално още от създаването на управляващото мнозинство, най-правилно така да го кажем, но действително продължаващата липса на разписан механизъм на ротацията вече в момента води до тези различни трактовки, всеки започва да има собствени обяснения за това какъв би трябвало да бъде процесът. Когато алармирахме преди месеци, че ще стане проблем с липсата на този механизъм... сега си спомням и друг куриозен случай. Ако си спомняте, искаха да се занимават с церемония по освещаване на бойни знамена, която май беше на Йордановден. С едни такива дребнотемия. Когато човек започне да им говори за големите теми, те казват "сега ще освещаваме знамена". Да се върна на този въпросен PR ход: малко или много си е имиджово постижение за това кой в крайна сметка ще спечели актив от цялата работа. Преди 2-3 дни видяхме срещата с Антъни Блинкен от страна на правителството, в делегацията в крайна сметка присъстваха и Денков, и Мария Габриел".

Радио ВИДИН: Важно е да се отбележи, че както в момента има едно противопоставяне, така до съвсем скоро се говореше, че настоящата власт може да изкара и пълен мандат.

"Аз наистина това противопоставяне, ако щете даже с цел трупане на някакъв актив пред партийния електорат - не съм сигурен дали вече има някакъв ефект. Избирателите на всички партии както в управляващото мнозинство, така и на опозиционните сили, започват да проявяват едни и същи нива на неодобрение, може би даже още от лятото насам. Виждате, че имаме един изключителен стабилно установен цугцванг в обществените нагласи. От една страна, виждаме в последните проучвания и на Тренд, и на Галъп, че българите не искат избори, от друга страна, 40%, извадил съм си данните, не искат оставка, но в същото време - доверието към кабинета е 20 %. Това е трудно за обяснение. Струва ми се, че това се обяснява най-лесно с умората, която електоратите на всички партии очевидно вече проявяват. Освен това, струва ми се, че това засилване на дребнотемията - малко бягаме от друга важна тема за ротацията... създава се едно усещане за едва ли не прекалено олекване на поста на премиера. Вижте колко време говорим за външния министър, който все едно управлява той страната. От друга страна, на този фон отдавна говорим, че е крайно време, след въпросната ротация, която не знаем как ще изглежда, ГЕРБ да започнат да носят малко повече отговорност за това управление. Струва ми се, че в това е проблемът. Ако Мария Габриел успешно заеме министерския пост и започне тя да управлява след март, на партията вече ще бъде трудно постоянно да се оправдава и да критикува, че има само външно министерство. Да направя едно сравнение, но ще ми звучат като партньорите им в София. Там ПП, ДБ и Спаси София опитват да ни обяснят, че едва ли не със собствен кмет и собствен председател на местния парламент щели да останат опозиция. Тази формула на управляваща опозиция започна от ГЕРБ, да не забравяме".

Радио ВИДИН: Преди два месеца Вие отбелязахте, че управлението постепенно започва да изостава от своя собствен дневен ред. 60 дни по-късно успя ли властта да стъпи на крака?

"На мен ми се струва, че управляващото мнозинство, конкретно правителството, не желае сякаш да се докаже толкова в посланията си към хората, а по-скоро изтъкват изпълнението на тази управленска програма, която са подписали двете коалиции. Виждаме, че за тях мерилото за това дали е успешен този мандат с премиер Денков, ще бъде изпълнението на управленската програма. Обаче, съгласете се, хората не знаят какво точно се включва в нея. Постоянно чуваме Шенген, Еврозона, Шенген, Еврозона. Тази програма, разбира се, ние като хора, които се занимават с това - знаем, че тя е изключително дълга, 150 страници. В нея са записани хиляди мерки, хиляди политики. Няма как да ги обясниш на хората и да им кажеш, че си изпълнил управленската програма. Ние дори не знаем какво е включено в нея, като граждани. Ако мога да обърна и въпроса, ще кажа и така: изоставането от дневния ред е и на опозицията, защото тя е толкова немощна, че дори не може да бъде провидяна някаква минимална алтернатива, която да се роди оттам, която да бъде адекватна алтернатива на това мнозинство. Ако погледнем само трите парламентарни партии - те са коя от коя по-неефективни в ролята си на опозиция, струва ми се и за своите избиратели. БСП, която в момента е във вътрешна подготовка за европейските избори, тотално нечуваема като опозиционни послания. Възраждане ги запомням с последното, че хвърляха кал по институциите, че изхвърлят враговете си с партиен билет, да ползваме тази метафора, как вървят към някакъв път, който гледахме в България без цензура и Атака. Едни постепенни грешки след грешки на лидерите им ги доведоха до крах. Имаме и Има такъв народ, но простете за израза - няма такъв народ. Да балансираме тази оценка, да обърнем внимание на управляващото мнозинство, защото забравяме нещо фундаментално. Демокрацията е на първо време онова разбиране, че ние можем да съжителстваме общо и управлението да се приема както от мнозинството, така и да се толерира от малцинството, но и първите да зачитат вторите. Струва ми се, че това конституционно мнозинство не следва да е в смисъла на абсолютно и постоянно да се мачка опозицията. Факт е, че е много слаба тя, споменахме го. Факт е, че е разцепена, че няма ясно лице, но не трябва силово да се налага това над непредставените в управлението. Ниско одобрение към кабинета, трудна комуникация, очевидни непримиримости има, но... усещането за тази безалтернативност не винаги трябва да звучи лошо. Щом имаме такава стабилност, каквато в момента, трябва да се дава някаква видимост и глас на тези непредставени хора, защото, съгласете се, това ще доведе до някаква още по-голяма стабилизация на управлението, ще бъде от тяхна полза. Струва ми се, че това не се артикулира много правилно вътре в мнозинството".

Радио ВИДИН: Понякога със своето бездействие, според мен поне, тази коалиция по някакъв начин оправдава твърденията, че е конструирана на наднационално ниво. Нямам предвид спекулации дали е зачената в посолства, но не е тайна, че основният аргумент за създаването на това мнозинство беше конфликтът в Украйна. България категорично трябва да има проевропейска позиция, но хората се вълнуват и от други теми...

"Така е, макар че действително този аргумент с войната в Украйна - мен ми се струва, че вече имаме тези послания. Имаме вече посланията за пълен мандат, както споменахте и Вие, на това мнозинство. То може да роди и различни правителства по принцип, но посланията за този мандат ги имаме, които вероятно ще надскочат войната в Украйна. Ние, разбира се, изразяваме силни надежди тя да приключи възможно най-скоро, не знам дали ще бъде в посока, която да удовлетворява всички страни, няма да е вероятно, но да приключи тази касапница. Ще надскочи и другия аргумент, свързан с президентските избори в САЩ, които също се изтъкват много активно като едва ли не, че резултатът им ще реши изхода от Сглобката или ще промени баланса на силите... няма как изцяло и само външнополитическите фактори да влияят на вътрешнополитическите ни баланси. Вярно е, очевидно е вече, това влияние, което имат дори на ниво послание, на ниво политики, ако щете, отношенията с нашите партньори на Запад и отвъд океана, но не чак в този краен смисъл, в който някой от Запад или зад океана да щракне с пръсти и кабинетът да се разпадне. Това няма как да се случи. Влиянието иначе е силно, факт е".

Радио ВИДИН: Настоящата година е такава на изборите. Предстоят тези в Русия, които са предрешени, разбира се. Имаме вот в САЩ, които са изключително определящи за състоянието на света. Колко обаче са важни за България изборите за европейски парламент? Знаете ,че обикновено хората не се интересуват от тях.

"Да, и освен това сме свикнали да наблюдаваме изключително ниска избирателна активност и заинтересованост изобщо. Съгласете се, винаги тези европейски избори се обясняват и през националните политики. Винаги е едно такова сверяване на часовниците с нагласите на хората, макар че кандидатите, разбира се, са различни, листите не винаги са с хора, които са се занимавали с външна политика. Посланията пък са насочени и към някакви бъдещи европейски политики. Аз за тези европейски избори ми се струва, че трябва да вкарваме и някаква положителна нотка, защото винаги се изпада в крайности. Наблюдавам сега в последните няколко месеца, анализираме сега много активно тази проява и възход на крайнодясната вълна, която виждаме в страни като Германия и Франция. Ето нещо положително: тази вълна е изключително несравнима с тази, която имаме у нас като мащаби. Ако сметнем, разбира се, Възраждане като основния партиен субект, който олицетворява това крайно недоволство и тази радикалност - като нива на мобилизация в тези среди нямаме такава, каквато виждаме в тези две големи и фундаментални европейски страни. Няма да е много пресилено да кажем, че на този етап у нас разумът надделява малко повече в това отношение. Възраждане се подготвят активно за европейските избори, но все така не виждам аз такава много крайна вълна, която да се проявява. На мен ми направи впечатление, ще отворя една скоба - един от представителите на въпросната партия каза преди дни в свое участие, че едва ли не Възраждане ще лобира пред нашите европейски партньори да не влезем в Еврозоната. Тоест тази крайнодясна партия тръгва към европейските избори с нагласата да клевети България пред Европа, за да не влезе в Еврозоната. Казват, че вече имат европейски партньори, които ще им съдействат в това отношение. Виждате първи наченки на евентуална мобилизация на този електорат. Струва ми се, че вече един път не успяха - миналия месец, когато се отвори една тема, чисто популистка тема, свързана с ремонта на паметника на Шипка. Едва ли не твърденията бяха, че ще го събарят този паметник. Видяхме, че това не е вярно. Видяхме, че тези настроения много бързо стихнаха. Да видим къде и дали изобщо ще успее да им тръгне кампанията с тези крайни послания, както вече върви такава във Франция и Германия".

Радио ВИДИН: Вече сме на финалната права що се касае оценките на министрите. От една страна, 9 месеца са много малко време, за да се направи нещо качествено, камо ли пък мащабно. Как би изглеждал кабинетът след като Мария Габриел стана премиер? Не съм сигурен тези оценки какво могат да покажат.

"Абсолютно. За 9 месеца няма времето за разгръщане на някаква тежка и изключително фундаментална реформа, в който и да било сектор. Аз тези оценки, разбира се, вероятно ще бъдат на база въпросната управленска програма, която подписаха Мария Габриел и Денков. Тя ще бъде субективна оценка. Ще бъде на база изпълнение на мерките, които вътре са заложени, но някак си трябва да видим каква ще бъде оценката на самите партии. Вече видяхме и разбрахме, че въпросната дата 6 март, която много се изтъква като дата за подаване на оставка на кабинета - ние видяхме, че тя май не е и толкова сигурна. Не е и много сигурно как ще се случи въпросната парламентарна процедура с подаване на оставката, след това се завърта парламентарната рулетка, ще има отново консултации при президента, ще има връчване на първи мандат. Това не е някакво магическо преобразяване на кабинета в един ден - 6 март. Няма как на 7 март Мария Габриел да е премиер. Ще имаме динамичен март, който далеч няма да мине без сътресения, както вероятно им се иска на участниците в управлението. В най-крайния случай може и да нямаме приета оставка. Не по-скоро в смисъла, в който едва ли не ще се разглобява мнозинството, а мен ми се струва, че просто може настоящият кабинет да си продължи със същия състав и структура, без изобщо да се стартира процедура с оставки, връчване на мандати. Това ми се струва най-крайният вариант, защото следва от март месец Мария Габриел да поеме премиерския пост, както самите те си бяха разписали в онова споразумение, което всеки чете като Дявола евангелието, но там наистина е записано, че Габриел трябва да стане премиер".

Радио ВИДИН: Аз се изумявам от факта, че тези партньори, които се представят за (не)партньори, се държат толкова незряло. Би трябвало да осъзнават, че въпреки непопулярността на това мнозинство, все пак няма адекватна политическа алтернатива. Не винаги е задължително това да е лошо, но трябва работа насетне. Дори да отидем на резултати, няма да бъдат постигнати особено по-различни резултати. Иска ми се управляващите да работят.

"Аз не съм от тези гласове, които казват, че в момента изборите са много вредни, не трябва да се провеждат и т.н. Напротив, това ни е възможно най-луксозният инструмент, който ни е дала демокрацията. Винаги трябва да го ползваме, но с разум и примиреност. Ползвахме го прекалено честичко, видяхме, че в един момент започна да дава един и същ резултат. В момента би дал същия резултат. Този инструмент очевидно вече не ни помага да се промени нещо в някакви политически процеси. Отвътре трябва да започне тази промяна, ако изобщо трябва да има такава. Трябва да започнат партньорите във властта да осъзнават важността на това, което правят. Може би вътре в самите си партии. Знаете, че и вътре имат опозиционни гласове, които продължават доста остро да противопоставят на работата на това управляващо мнозинство".

Радио ВИДИН: Аз до някаква степен не съм напълно сигурен колко искрена е позицията на Делян Добрев. От друга страна, радвам се, че дори вътре има такава опозиция, има ги различните гласове, защото не смятам, че партийците трябва да мислят напълно еднакво. Политиците са хора на възраст, с житейски опит, с политически такъв... трябва да могат да изразяват собствен мисли.

"Точно така. Това подчиняване на лидерските повели... например, във Възраждане, вече дава своите резултати. Г-н Дренчев, който беше изключен от партията, това споменава - че там са подбрани хора, които едва ли не единствената им роля като партийни функционери е да служат на лидера, да предоставят допълнителна платформа на тезите на лидера. Разбира се, тези, които са по-неудобни, веднага биват изключвани. Ще допълня примера с г-н Добрев, защото такъв имаме в редиците на ПП - това е Бойко Рашков, който не гласува конституционните промени, нито за кабинета, макар да не съм сигурен. В повечето общи политики не гласува. Позволява си да бъде критичния глас в коалицията на ПП-ДБ".

Радио ВИДИН: Мисля, че това би трябвало да е богатство за демокрацията. В никакъв случай не смятам, че вътрешната опозиция е вредна. Осъзнавам, че един-двама човека не са опозиция в класическия смисъл, но приветствам гласове на разума.

"Дори и чисто на електорално ниво, ако го погледнем, е добре. И в двете коалиции, подкрепящи кабинета, не малка част от електоратите вътрешно са в несъгласие с общите действия между двете коалиции. Добре е тези хора да знаят, че има опозиционни гласове и вътре в мнозинството, които дори със своето единично присъствие все пак внасят различен тон. Може би действат отразяващо на моменти. Може би приземяват разговора на моменти. Наистина властта позволява това залитване в крайности, особено когато се усетиш безалтернативен и могъщ".